Галерия

1

Оборотът на гръцките телекомуникационни компании е спаднал на половина за периода 2008-2012. Това накара компаниите от сектора да реорганизират дейността си в условията на криза и да останат печеливши, въпреки създалата се тежка финансова ситуация в страната. Големите корпорации дават възможност на малки иновационни предприятия да реализират нови продукти (иновационни услуги и приложения за високо технологични платформи), които променят средата и създават възможности за растеж и печалба.

“Кризата не уби иновациите. Компаниите се произвеждат нови продукти и ги предлагат на широк кръг пазари. Започват на месно ниво в Гърция и ако продуктите са успешни, разширяват предлагането им на външните пазари. По този начин стават елемент на растежа, както в страната, така и навън”, каза специално за GRReporter Георгос Стефанопулос, който е главен директор на Асоциацията на мобилните оператори в Гърция.

Стефанопулос подчерта, че независимо от сериозните финансови затруднения, големите корпорации могат и създават подходящата екосреда за развитието на нови технологии. Това са продукти, които носят висока добавена стойност и привличат масовия потребител. Пример за раждането на иновационния дух са резултатите на 150 малки гръцки компании, които се развиват в областта на цифровите приложения и създаване на софтуер за мрежата. Те са успели да намерят интересна идея, приложима в реална бизнес среда, която е била поета и реализирана на широкия пазар от международните компании в конкретния сектор.

“До преди седем-осем години подобни компании бяха рядкост, всъщност почти не съществуваха. Сега те са 150 и имат оборот от приблизително полови милиард евро за 2012. Техният брой не е голям, но дават началото на една нова бизнес екосистема”, пояснява главният директор на Асоциацията на мобилните оператори. Основните компоненти да се развие тази екосистема са иновационни идеи и сътрудничество между младите предприемачи в областта и телекомуникационните корпорации (established players), които вече имат установено място на пазара. Основната част на приходите на тези млади инвационни сдружения идват от чужбина, главно поради добрата взаимовръзка между иноватор и установен играч на пазар.

“Дейността на 150-те млади предприятия, които са успели да се реализират в областта е едно добро начало, но крайно недостатъчно, за да създаде новата реалност. Имаме нужда от десет пъти по-голяма икономическа дейност, за да даде по-чувствителен резултат”.

В Гърция трябва да се направят някои промени на институционално ниво, за да може пазара да стане по конкурентоспособен. На първо място Георгос Стефанопулос смята, че трябва да се преосмисли ролята на университетите в създаването на млади кадри насочени към иновациите. Учебните програми трябва да са приспособени към реалните нужди на икономиката и да предлагат конкурентен пакет от знания, които ще подготвят младежите за успешна реализация в живота.

Бизнесмените от всички сектори на икономиката са крайно недоволни от сегашната данъчна рамка в Гърция. Телекомуникации не се разграничават от общото негативно настроение, което преобладава в страната по този въпрос. “Ние сме единствената страна в еврозоната, която има двойно по-голямо данъчно облагане при ползването на smart телефони. Ползвателите на по-висока технология в Гърция плащат двойно в сравнение с установеното в чужбина – 48 евроцента косвен данък на евро услуга, като средната стойност в Европа за евро услуга е 20 евроцента”. Стефанопулос смята, че темата с данъчното облагане на телекомуникационните услуги трябва да се предоговори с представителите на кредиторите от надзорната тройка на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка.

Той не пропусна да отбележи и проблемите с финансирането на иновациите. Поради икономическата криза банките не могат да финансират дори и устойчиви бизнес предложения, а бюрократични затруднения пречат на европейските средства да дадат ново гориво на иновациите. Специалистът в телекомуникационния сектор предлага да се активизира създаването на инвестиционни схеми извън традиционния финансов сектор, които да се съсредоточат над конкретни проекти, а не общо върху определени сектори.

Успешен пример за създаването на алтернативно финансиране за нови предприемачи е инициативата на GAEA, за която GRReporter писа миналата седмица. В нея установена компания с широка мрежа на външните пазари, намери модел за акумулиране на средства, които ще отидат за начален капитал на десет нови бизнес проекта свързани със селското стопанство. Изпълнителният директор на компанията-инициатор Арис Кефалоянис е почерпил идеята си от нобеловия лауреат в областта на икономиката Елинор Остром. Според нея корпорациите са живите клетки на обществото, които имат задължения извън социалното и здравното осигуряване, да допринасят за развитието и растежа на нови идеи. Да дават възможност и начален старт на млади хора и идеи да се реализират, да бъдат успешни.