Галерия

1

Гърция е на второ място в Европа по размер на сивата си икономика, като годишният й оборот достига до 59 милиарда евро. В същото време правителството се бори да намали бюджетния дефицит чрез строги икономически съкращения, а задълженията на държавния сектор надминават три път приходите в хазната. Това заяви Василис Антониадис мениджър в The Boston Consulting Group и член на Института за търговски и индустриални изследвания в Гърция (IOBE) във втория ден на конференция с тема „Връщането на доверието в Гърция”. Той подчерта, че икономическите проблеми в Гърция са най-сериозни в сравнение с останалите страни от еврозоната. Страни с външен дълг подобен на гръцкия например, рано или късно се налага да потърсят разсрочване от своите кредитори. Василис Антониадис подчерта, че в подобно положение са и Ирландия и Италия, които също имат раздут външен дълг и несъразмерен бюджетен дефицит.

В процеса на фискална консолидация Гърция има едно предимство и то е, че нивата на приходите в бюджета всяка година са ниски, което означава, че има голяма възможност за увеличение. Първа стъпка, за това увеличение на приходите да се намери начин за намаляване на сивата икономика. Невзетите приходи от дължими данъци и такси, както и по-ефективното събиране на данъци след преустройството на данъчната система и нейните организации, може да покрие една голяма част от бюджетния дефицит, който познаваме в момента.

Друга неизползвана възможност според Василис Антониадис е по-активното оползотворяване на огромната държава недвижима собственост, която може да донесе също допълнителни средства в бюджета. Приватизацията, преструктурирането на държавната администрация, улесняването на бизнес процедурите и премахването на данъчните облекчения за големите данъкоплатци са само част от предложенията икономистите дават за ускоряване на процесите за финансова стабилизация.

В края на 2009 година Институтът за търговски и индустриални изследвания в Гърция даде списък с 123 предложения за възраждане на местната икономика, част от които бяха приложени с подписването на Меморандума за финансова помощ. Василис Антониадис оцени, че най-големи усилия са били положени до момента в оздравяването на банковата система и държавните финанси. Много малко обаче е било направено за секторите на търговския флот, здравеопазването, образованието. Част тези сектори имат голям потенциал за развитие и инвестиции, а други за  структурни реформи и оптимизиране на дейността, така че с по-малки средства да се постигне по-добро качество на услугата.

„Трябва да намалим държавата и да улесним бизнеса”, каза икономистът. Василис Антониадис даде пример как Турция се е справила с икономическата криза през 2001 година. „Те решиха да погледнат извън границите на техния Меморандум и да направят стъпки в посока на положителния икономически ръст.” Турция е предприела сериозни реформи в банковия сектор и то не само чрез осигуряването на държавна помощ при нужда, а чрез приватизации и преструктуриране на държавните банки. Втора важна крачка на балканската съседка била създаването на една основна институция, която да се заеме с раздържавяването на публичния сектор и намаляването на държавата като цяло в икономическия живот на страната. На трето място Турция се заела с приканването на нови инвестиции чрез намаляване на процедурите свързани с държавната администрация, както и чрез отварянето на 21 бюра в търговски и корпоративни центрове на света за развитие на бизнес в страната.

„Икономиката ни е насочена в грешна посока – произвеждаме, за да задоволяваме вътрешното си потребление, а не износът. Продукцията и услугите, които предлагаме пък са със средно или дори ниско качество, и технологично недобре развити.” Това е мнението на председателя на Института за търговски и индустриални изследвания в Гърция Янис Стурнарас. Иновационните технологии и производството на стоки и услуги, които носят висока добавена стойност все още не са популярни в Гърция, което също допринася за липсата на конкурентност на местното производство. Потреблението в частния сектор е 70% от БВП, а в държавния 20% от БВП, а останалите 10 % биват спестявани. Стурнарас подчерта, че спестяванията на тези нива са изключително ниски. Той даде пример с Португалия, която има подобни гръцките макроикономически показатели, но успява да спести до 30% от БВП. Икономическият анализатор е категоричен, че в следващите десет години Гърция трябва да намали консумацията си с поне 10 на сто без да намалява обема на държавните инвестиции, а вносът да спадне също с около 10%.

Според Янис Стурнарас програмата за приватизация на правителството трябва да включва много по-смели проекти, които ще освободят нови сили в производителността на страната. Той не пропусна да отбележи, че независимо от реформата в социално-осигурителната система през 2010, правителството ще трябва  съвсем скоро да направи нови промени. Той призова за сливане на болнични заведения, които са финансово неефективни или отдаване на управлението им на частници, които имат управленчески опит. В същото време трябва да се отвори пътя на частните здравни заведения, които все още срещат трудности поради морално остарели закони в областта. „Гърция може да приюти пенсионери от целия свят, които имат нужда от диагностични и здравни центрове”. Инвестициите в следващите години трябва да бъдат насочени в сектори като туризма, транспорта и зелената икономика, за да може да се отворят нови работни места в области, които ще дадат на страната база за  възвръщането на положителния икономически ръст.