Галерия

1

Непокритите задължения към държавата на физическите и юридически лица в Гърция достигнаха близо 60 милиарда евро. През 2009 тяхната стойност беше около 32 милиарда евро. Икономическата криза създаде допълнителни трудности пред погасяването на натрупаните данъчни и социално-осигурителни дългове.

Според данните на Главна дирекция по приходите през юни 2013 непогасените задължения на гражданите и фирмите са точно 59,77 милиарда евро или около една трета от обема на БВП. Само за един месец (между месец май и юни) тези задължения са скочили с 613 милиона евро, а за първото полугодие на тази година увеличението е 3,7 милиарда евро.

Ръководителят на Главна дирекция по приходите Харис Теохарис отдава този безконтролен скок в неизплатените задължения на три основни фактора. Първият е реформата в данъчната система, която тече в момента. Засега тя изглежда, че затруднява работата на данъчните по събиране на приходите в държавната хазна, но спoред Теохарис реформата ще даде резултат в средносрочен план.

Забавянето на приемането новия закон за улеснено плащане на непогасените задължения на данъкоплатците се смята за втора причина за големия дълг на частния сектор към държавата.

На трето място, но може би с най-голяма тежест Теохарис отчита, че дълбоката рецесия, която продължава вече шеста година и високата безработица (27%) са допринесли за натрупването на нeсъбрани данъчни задължения.

В Гърция данъчното облагане на физическите лица е не само върху доходите на гражданите, но и на данъчна база (предполагаем доход) без значение дали данъкоплатеца има приходи или е безработен.

Например, ако един гражданин е загубил работата си преди година и половина, вече не получава помощ от бюрото по труда, но все още притежава апартамент, къща на село по наследство и евентуално кола ще трябва да плати данък върху предполагаемия доход, който може да има, за да поддържа активите си. Така десетки хиляди гърци, които са извън пазара на труда след задълбочаването на кризата биват налагани със сериозни данъци, без значение, че те се издържат най-често от свои роднини.

В анализ на икономическата ситуация в страната, вестник Нафтеборики прави сериозна критика на правителството за състоянието на публичните финанси.

“Той (Харис Теохарис) признава, че при планирането и определянето на целите при събирането на приходите, Министерството на финансите не е изчислило дълбочината и продължителността на рецесията, нито въздействието на масова безработица, в която броят на безработните доближава 1,35 милиона души. Не трябва да забравяме, че рецесия и безработицата са следствие на политиката на правителството (в сътрудничество с тройката) и е повече от очевидно, че Министерството на финансите трябваше да вземе под внимание на страничните ефекти на тези два фактора” се казва в електронното издание на вестника.

От 2010 насам гръцкото държавно управление показва известен успех в борбата с публичните приходи. Официалните данни на Главна дирекция по приходите показва, че държавата събира средно около 34% повече от пресрочените задължения на годишна база. Това подобрение в системата обаче не може да даде практическо отражение, защото успоредно с повишаването на събираемостта се увеличава и затлъстялостта на гражданите.

По-високите данъци, по-ниските приходи, по-голямата безработица и неефективността на данъчната администрация са факторите, заради които малко над два милиона души в Гърция дължат повече от 21,5 милиарда евро на държавата. От тази сума в режим на средносрочно погасяване са влезли задължения на стойност осем милиона евро, което е по-малко от 0,04% от общата сума на неплатените задължения.

Според доклада на Международния валутен фонд, по-голямата част от пресрочените задължение на физическите лица се дължат на наложените наказателни лихви, които почти никога не се плащат. В допълнение неплатеното ДДС на бизнесмени за тази година достига 13,3 милиарда евро, а задълженията по приходния данък 19,6 милиарда евро.

От финансовото министерство се надяват, че като разширят програмата за разсрочено изплащане на непогасените задължения, проблемът ще бъде частично решен. Критици на правителството подчертават, че вече е късно да се взимат каквито и да е мерки, защото по-голямата част от данъкоплатците вече са останали без свободни средства или са безработни.

Правителствените служби обаче предвиждат от есента да затегнат контрола и в случай на неплащане на задълженията, ще запонат конфискации на имущество и запор на сметки, дори и ако са такива, в които влиза заплатата на данъкоплатеца.

До юни 2013 приходите в бюджета са с 5,4% по-малко от заложеното в оздравителната програма. Извън непогасените задължения, други причини за по-ниските приходи в държавна хазна са 145 милиона евро по-малко от облагане на доходите на физическите лица. Други 100 милиона евро липси от ДДС, 90 милиона евро по-малко от първоначално планираното от данъка върху недвижимата собственост и 60 милион евро по-малко от данък за платени услуги.