Със загуби от 30 млрд. евро през 2011 и общо 81 млрд. евро през двете години на меморандума гръцките акции, които „се върнаха“ в 1992, отчитат за втора поредна година най-слабата доходност в света (-55%).
В края на 2011 капитализирането на атинската фондова борса отстъпва до 26 млрд. евро, представлявайки близо 13% от БВП, резултат, който препраща към началото на 90-те, докато по време на „балона“ през 1999 той достигаше 180% от БВП. Същевременно капитализирането изостава 3-4 пъти от съответните резултати на развитите пазари.
От избухването на кризата гръцките акции са спаднали със 78% и остават в периферията. А пред опасността от един неконтролируем фалит и връщане към драхмата оценките не могат да бъдат инвестиционен критерий.
За повечето анализатори до 20 март, т. е. преди рефинансирането на гръцките облигации в размер на 14,4 млрд. евро, ще трябва да бъдат затворени «откритите» фронтове, които определят развитието на събитията на фондовата борса, в икономиката и може би в самата страна, в момент, когато управлението на кризата изисква сериозна политическа намеса.
Одобряването на супер-транша в размер на 89 млрд. евро от Тройката, договорът за PSI+, заключенията на BlackRock за банките и нуждата от тяхната рекапитализация (анализаторите я изчисляват на 40-52 млрд. евро), дълбочината на рецесията, която от -6% през 2011 и общо -13% за последните 4 години, се очаква да варира между -3,5% и 6% през 2012, както и политическите събития ще определят ситуацията на фондовата борса през 2012.
Несигурността за обмяната на облигации след оттеглянето на испанския хедж фонд Vega Asset Management от координационната комисия за PSI, тъй като някои частни кредитори не приемат по-ниска лихва за новите облигации, усложнява ситуацията, и то в момент, когато според оценките на Goldman Sachs е необходима 35%-на вътрешна девалвация и период на приспособяване от 15 години, за да се стабилизира чисто международната инвестиционна позиция на Гърция.
2011 се оказа втората най-лоша година за фондовата борса за последните 20 години след 2008 (спад с 65,5%).
Спадът на акциите през 2011 засегна съвкупността от индекси (с високо, средно и ниско ниво на капитализация), докато съвсем малко акции се спасиха от „цунамито“ на срива (близо една от осем), без обаче да променят общата картина, тъй като повечето от тях се характеризират с високо ниво на концентрация (изключително нисък free float).
Следва да се отбележи и високата волатилност, която на ниво общ индекс надхвърли 150%, като максималната отчетена доходност бе 1.747 пункта (през февруари), а минималната - 650 пункта (през декември).
Средната дневна стойност на сделките на Атинската фондова борса се е свила значително (36% в сравнение с 2010, вследствие на -32% през 2010 спрямо 2009, и на -48% през 2009 спрямо 2008), което доведе до закриването или драстичното съкращаване на разходи както в консултантските инвестиционни компании, така и в съответните отдели на банките.
До месец юли основният проблем на банките беше ликвидността, отбелязват банкери, като подчертават, че от тогава са се случили две събития - PSI с орязването на облигациите и проверката, извършена от BlackRock, превърнали проблема с ликвидността в проблем с капиталовата адекватност.
Развитието на събитията в банковия сектор повлече и останалите сектори, с изключение на петролните продукти, като оформи един общ климат на ниска благонадеждност, в рамките на който бяха напълно пренебрегнати здравите основи на много други компании. Така печеливши компании, ориентирани предимно към износа, или фирми с изпълняваща се инвестиционна програма главно от енергийния сектор или държавни монополи, като например водоснабдителните компании, пристанищата и държавните лотарии, които са в процес на приватизация, формираха оценки по-ниски в сравнение с вътрешната им стойност.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
