Анастасия Балездрова
Адвокатската е между 160-те професии, които се очаква да бъдат либерализирани през първите месеци на следващата година. Повечето от адвокатите се противопоставят на тази възможност. Преди няколко дни председателят на пленума на адвокатските колегии в Гърция Димитрис Паксинос, заедно с председателите на още осем научни организации изпратиха отворено писмо до премиера Георгиос Папандреу. В него те изразяват недоволството си от неговия отказ да се срещне с тях, обвиняват медиите, че с избирателната информация, която публикуват създават отрицателни впечатления за цели професионални категории и го приканват да даде пръв пример за възстановяването на добрия тон между различните социални прослойки.
От GRReporter поискахме мнението на адвокатката Мария Кувели, член на управителния съвет на адвокатската колегия в Атина.
Защо се противопоставяте на либерализирането на вашата професия?
Първо искам да кажа, че адвокатската професия не е „затворена”. Всеки, който вземе диплома от правния факултет и тя е официално призната може да завърши практиката си и след това да положи изпити, за да стане член на адвокатската колегия. Причините, поради които професията ни се смята за затворена са три:
На първо място, при нас важи забраната за реклама. Според мен това е напълно правилно. Втората причина е, че съществуват териториални ограничения с изключение на делата от наказателното право. Адвокатите се назначават като такива с министерска заповед в съответните областни съдилища, следователно не могат да се явяват на дела в други населени места. Третата причина е, че със закон са въведени така наречените минимални законни обезщетения. Тази мярка съществува и в други европейски страни. И мисля, че е несправедливо да виждаме в пресата имената само на страните, в които тази практика не съществува. Според мен те правят този избор преднамерено, за да предизвикат в общественото мнение реакция за либерализирането на нашата професия.
Какви ще са последствията от премахването на минималните законни обезщетения?
Първо нека да кажа, че те са най-ниските в цяла Европа. Премахването им ще засегне на първо място самата държава. Защото в обезщетенията на адвокатите за извършените правни актове е включен данък от 15%, който държавата получава всекидневно. Всеки гражданин или неговият адвокат внасят в касата на съда тази сума преди да бъде разгледано неговото дело. Добавете към тях и 23% ДДС, който се отдава всяко тримесечие. Говорим за загуби в милиони евро в годишен план. Държавните приходи само от районния съд в Атина миналата година бяха около 50 милиона евро.
Мнозинството от адвокатите се противопоставят на премахването на тези обезщетения най-вече, защото причините, поради които те са били утвърдени продължават да съществуват. Целта на мярката е била осигуряването на един минимален приход за адвокатите.
Освен това ако те бъдат премахнати, цените на адвокатските такси ще поевтинеят още повече. Обезщетението ще се превърне в предмет на договореност между адвоката и неговия клиент. Оттам нататък един недобросъвестен клиент е възможно да не иска да му бъде издадена фактура, или един недобросъвестен адвокат няма да иска да я издаде и по този начин и двамата няма да платят данъци, отново в ущърб на държавните приходи.
Не на последно място премахването на минималните законни обезщетения поставя под въпрос оцеляването на осигурителната и здравната каса на адвокатите. 12% от тях отиват за покриването на осигурителните ни вноски и членския внос за адвокатската колегия. Т.е. съществува опасността да се срине адвокатската осигурителна каса, но и независимостта на адвокатските колегии. Защото смятам, че ако загубим финансовата си независимост, ще загубим и свободата си на действие относно претендирането за права и т.н.