Галерия

1

Решаването на финансовите главоблъсканици, заплетени от Лаврентис Лаврентиадис е част от наследството, което новата година ще поеме от старата размирна 2011. Един от най-големите скандали в Гърция за 2011 стана изникването на яве на част от мътните сделки около Протон банк и фармацевтичния гигант Алапис. В тях се оказаха замесени стотици милиарди евро и бизнесмени, напоени с аромата на политическа подкрепа и интереси на хора и корпорации едва ли не недосегаеми от Бога.

Някаде там изкача и името на българския бизнесмен, инвеститор и бивш директор на Държавната агенция по туризма Марио Ал-Джибури, макар че според гръцките източници на  GRReporter той е второстепенен герой във финансовата драма с главно лице Лаврентиадис.

В разговор с Виктория Миндова председателят на синдикалната организация на служителите в Алапис Никос Ливадас даде любопитни подробности как от успешна фирма фармацевтичното дружество е стигнало до просешка тояга и кой може би пази гърба на непослушния бизнесмен в политически план. Той представлява близо 1200-те служители на дружеството, които са заплашени да останат на улицата, ако ситуациата не се подобри.

Кога разбрахте, че има сериозен проблем във фирмата?

Проблемите започнаха да си личат от миналата година. Финансовите резултати за 2009 бяха положителни. Баласът за 2010 завърши отрицателно с около 900 милиона евро. Тези загуби се регистрираха след като компанията се наложи да отпише приблизително 800 милиона евро поради надценка на активите. С други думи голяма част от собствеността на фирмата бе оценена много по-високо от реалните, което доведе до изкуственото завишаване на наличните активи. Това бе първият тревожен сигнал, който дойде в края на 2010. Последва сривът на акциите на Алапис. В края на миналата година борсовата стойност на компанията беше около 980 милиона евро, а днес тя е 2,3 милиона евро. Това са общите факти. Ние служителите обаче изживяхме развитието на проблемите отвътре.

Структурата на Алапис може да се раздели на четири отделни части. Първата засяга производството, втората е логистичната, третата е конкретно скалдовата дейност и разпространението на лекарствени препарати. Тук искам да вметна, че дружеството държи между 25%-30% от дистрибуциата на лекарства в цялата страна, както от внос, така и от местно производство. Една от най-големите фирми в сектора на разпространението е дъщерната компания на Алапис, “Маринопулос-Лекарствени складове”. Четвъртата структура е чисто търговската -  представителството и продажба на консумативи за еднократна употреба, както собствено производство, така и внос.

Проблемите започнаха едновременно на всички фронтове. Бяха загубени много важни сътрудничества с големи международни форми, защото компанията нямаше налични средства да им изплати дължимото за продуктите, които бяха предоставени на гръцкия пазар. Мога да дам пример с голяма германска компания за производство на препарати за борба с рака. Загубихме договора си с нея, защото Алапис дължеше големи суми, които не можеше да изплати. По същия начин загубихме всички компании, които ползваха логистичните ни услуги. Трябва да подчертая, че логистичните ни центрове са изградени по най-високи стандарти и съвременно оборудване, но проблемът с разплащанията навреме се оказа решаващ. При производството не плащахме задълженията си към доставчиците, които също са големи международни корпорации.

Накрая бяха засегнати и складовете ни, които от средата на лятото преустановиха дейност. Те играят роля на търговци на едро и причината да прекратят дейност е, че взимаха от големите компании-производителки стоки и лекарствени препарати, разпространяваха ги по аптечната мрежа, но не плащаха на клиентите, отпуснали им стоката.

Както изглежда всички тези действия са резултат от липса на свободни средства, но от къде се появи този проблем и то толкова толкова драстично?

Да, може да се каже, че е от липса на ликвидност, но не трябваше да се стига до там. Само с две повишения на акционерния капитал (2007 и 2009) Алапис набра на фондовия пазар 1,3 милиарда евро. В последствие става ясно, че освен тези средства компанията е заела около 1,2 милиарда евро допълнително корпоративни кредити от местни и чужди банки. Общо за около три години Алапис си е набавила 2,5 милиарда евро. Въпреки целя поток от средства, днес говорим за дружество, което не работи, фабриките му не произвеждат, складовете са затворени, логистичните центрове са загубили всичките си клиенти, а търговският отдел борави с около 10 вида лекарства, от 200-те различни препарати, които фирмата предлагаше и представляваше на гръцкия пазар доскоро.

Всички тези действия на акционерите, които описвате в момента са с висок риск и очевидно съмнителни резултати. На какво се дължи следваната от собствениците/акционерите политика според вас?

Ние служителите разбрахме какво се случва доста късно. Истина е, че всички изпълнителни директори, които минаха през нашата фирма,  включително и сънародникът ви Марио Ал-Джибури нямаха връзка с пазара на медикаменти или производството им. Един от изпълнителните директори дойде от издателския бизнес, друг бе с общи знания по икономика, трети бе назначен само защото е близък приател на Лаврентис Лаврендиадис. За да обобщим, първата причина за днешната ситуация на дружеството е липсата на знания в управителните органи за специфичния пазар.

Поредицата от събития сочи, че втората причина за падението на дружеството може да се крие в желанието на акционерите да постигнат печалба не чрез производителността, а по някакъв друг начин. В най-добрите случаи Алапис можеше да достигне печалба от около 50 милиона евро. Останалите 2,5 милиарда евро разбирате, че не се печелят просто така, нито се намират на пътя. Въпросът остава “Къде са сега всичките тези пари?”. Освен тях има приходи от продажби на акции, от по-ранен период, на дъщерни дружества и т.н.

Правени ли са големи инвестиции, подобрения или друг тип вложения, които да допринесат за подобряването на дейността на дружеството?

Инвестиции от този тип не са правени, но бяха закупени около 16 по-малки компании. Малко по-късно голяма част от тях бяха продадени, главно на старите им собственици или на лица, които са теглили кредит за извършване на сделката от Протон банк. И тук неизвестните са повече от известните, като и главният въпрос остава: “Каква е била разликата между цената на покупка и продажба на тези компании?”. Компаниите, които бяха продадени през 2010 донесаха 147 милиона евро, но не се знае за колко са били закупени.

Другият проблем, който засегнахме в началото на разговора бе за надценката на фирмените активи. Кой друг освен главния акцинер е заитересован да надпише стойността им с цели 800 милиона евро!?

Тази седмица избухна и скандалът с оставките на двамата икономичски прокурори Григорис Пепонис и Спирос Музакитис, заради политическия натиск, който се оказва в работата им. Нека се замислим с какво се занимаваше напоследък Григорис Пепонис. Освен широко оповестените разследвания в медиите (за подводниците, дефицита, CDS-те и прочие), той се занимаваше главно със ситуацията на Протон банк и Алапис.

Така както се развиват събитията в Гърция смятате ли, че ще възтържествува правосъдието?

Желанието на служите в Алапис е да се запазят до колкото е възможно работните места и компанията да има бъдеще, основано на реално производство и печалба, а не от съмнителни финансови сделки и кредитиране. Алапис има цялата техническа и производствена инфраструктура, за да развива успешна дейност. Това, което е загубила е доверието на клиентите си, на кредиторите си в лицето на местните и чуждестранните банки, както и доверието на служителите в акционерите на фирмата. Искам да подчертая, че не визирам управителните директори, а главно акционерите, които взимат големите решения.

Напоследък се разигра сериозна игра с опита да вкарат дружеството под силата на член 99 от Кодекса за обявяване на несъстоятелност, за да избегнат банките да поемат контрола върху фирмата. Ако това се беше случило, мениджмънтът на компанията щеше да премине в ръцете на банките, веднага щеше да се приложи оздравителната програма и с ново лице пред кредиторите и клиентите си Алапис можеше да се надява за по-добро бъдеще. В общата обстановка обаче в момента не знаем дали самата Гърция има бъдеще.

Да се върнем отново на Марио Ал-Джибури. Какво можете да ни кажете за неговото управление докато се подвизаваше като акционер и изпълнителен директор на Алапис?

За първи път чухме за него към края на 2009, когато купи солиден пакет акции от 20% от съдружника си Лаврентис Лаврентиадис. Със закупуването на акциите прие поста изпълнителен директор. Не мога да кажа много не само защото никога не сме го виждали в компанията, а защото той не предприе нито една инициатива докато заемаше поста на изпълнителен директор. Освен това за първи път в историята на дружеството по негово време действаше и втори изпълнителен директор Стилианос Кибаридис, който вършеше цялата работа.  

Защо според вас чак сега се отвори темата за проблемите в Алапис и Протон? Не можеше ли това да стане по-рано при положение, че е имало основания да се направят по-сериозни проверки?

Можеше случаят “Алапис” да се отвори още преди две години, но не можем да изключим възможността и никога да не беше разгледан. Трябва да знаете, че лицето, което стои зад дружеството има изключително голямо влияние в Гърция. Темата бе отворена от вестник Елевтеротипия, който публикува редица данни. По един или друг начин случаят беше отворен. Сега е важно да видим дали ще бъде завършен, защото в Гърция това е труден процес. Нека само да ви припомня, че работодателят ни и един от обвиняемите вече си е извоювал три отлагания на свидетелските показания, като последното бе защото е сменил защитника си. В която и да е сериозна държава това не може да се точи, както е при нас. Освен това има много политици, които подкрепят съответния бизнесмен.

През май месец 2011 финансовият министър (по това време все още Георгиос Папаконстантину) вкара в парламента министерски указ, който да одобри ново повишение на акционерния капитал на дружеството. Това не можеше да се приложи на практика, защото законът гласи, че ако дружество е със цена на единична акция по-малка от 0,30 евро не може да прибегне до повишение на капитала, а в това време акциите вече бяха ударили дъното. Новият финансов министър промени закона за една нощ и даде възможност на фирмите с цена на акция под 0,30 евро да пристъпят към желаната процедура. Тази промяна стана главно заради състоянието на Алапис. Подобни практични реверанси могат да се намерят и в развитието на Протон банк, така че или по случайност, или поради някаква неизвестна привързаност лицето зад двете организации се радва на определена подкрепа.

Кой е най-добрият сценарий за Алапис според вас?

Най-доброто за фирмата е да попадне в ръцете на някой, който иска тя да работи ефективно с единствена цел да изкара печалба от производство, а не от фондови сделки или непрозрачни покупко-продажби. Това означава най-вероятно една по-малка фирма, с по-малко работни места за определен период от време, но все пак печеливша.