Галерия

1

Решаването на финансовите главоблъсканици, заплетени от Лаврентис Лаврентиадис е част от наследството, което новата година ще поеме от старата размирна 2011. Един от най-големите скандали в Гърция за 2011 стана изникването на яве на част от мътните сделки около Протон банк и фармацевтичния гигант Алапис. В тях се оказаха замесени стотици милиарди евро и бизнесмени, напоени с аромата на политическа подкрепа и интереси на хора и корпорации едва ли не недосегаеми от Бога.

Някаде там изкача и името на българския бизнесмен, инвеститор и бивш директор на Държавната агенция по туризма Марио Ал-Джибури, макар че според гръцките източници на  GRReporter той е второстепенен герой във финансовата драма с главно лице Лаврентиадис.

В разговор с Виктория Миндова председателят на синдикалната организация на служителите в Алапис Никос Ливадас даде любопитни подробности как от успешна фирма фармацевтичното дружество е стигнало до просешка тояга и кой може би пази гърба на непослушния бизнесмен в политически план. Той представлява близо 1200-те служители на дружеството, които са заплашени да останат на улицата, ако ситуациата не се подобри.

Кога разбрахте, че има сериозен проблем във фирмата?

Проблемите започнаха да си личат от миналата година. Финансовите резултати за 2009 бяха положителни. Баласът за 2010 завърши отрицателно с около 900 милиона евро. Тези загуби се регистрираха след като компанията се наложи да отпише приблизително 800 милиона евро поради надценка на активите. С други думи голяма част от собствеността на фирмата бе оценена много по-високо от реалните, което доведе до изкуственото завишаване на наличните активи. Това бе първият тревожен сигнал, който дойде в края на 2010. Последва сривът на акциите на Алапис. В края на миналата година борсовата стойност на компанията беше около 980 милиона евро, а днес тя е 2,3 милиона евро. Това са общите факти. Ние служителите обаче изживяхме развитието на проблемите отвътре.

Структурата на Алапис може да се раздели на четири отделни части. Първата засяга производството, втората е логистичната, третата е конкретно скалдовата дейност и разпространението на лекарствени препарати. Тук искам да вметна, че дружеството държи между 25%-30% от дистрибуциата на лекарства в цялата страна, както от внос, така и от местно производство. Една от най-големите фирми в сектора на разпространението е дъщерната компания на Алапис, “Маринопулос-Лекарствени складове”. Четвъртата структура е чисто търговската -  представителството и продажба на консумативи за еднократна употреба, както собствено производство, така и внос.

Проблемите започнаха едновременно на всички фронтове. Бяха загубени много важни сътрудничества с големи международни форми, защото компанията нямаше налични средства да им изплати дължимото за продуктите, които бяха предоставени на гръцкия пазар. Мога да дам пример с голяма германска компания за производство на препарати за борба с рака. Загубихме договора си с нея, защото Алапис дължеше големи суми, които не можеше да изплати. По същия начин загубихме всички компании, които ползваха логистичните ни услуги. Трябва да подчертая, че логистичните ни центрове са изградени по най-високи стандарти и съвременно оборудване, но проблемът с разплащанията навреме се оказа решаващ. При производството не плащахме задълженията си към доставчиците, които също са големи международни корпорации.

Накрая бяха засегнати и складовете ни, които от средата на лятото преустановиха дейност. Те играят роля на търговци на едро и причината да прекратят дейност е, че взимаха от големите компании-производителки стоки и лекарствени препарати, разпространяваха ги по аптечната мрежа, но не плащаха на клиентите, отпуснали им стоката.

Както изглежда всички тези действия са резултат от липса на свободни средства, но от къде се появи този проблем и то толкова толкова драстично?

Да, може да се каже, че е от липса на ликвидност, но не трябваше да се стига до там. Само с две повишения на акционерния капитал (2007 и 2009) Алапис набра на фондовия пазар 1,3 милиарда евро. В последствие става ясно, че освен тези средства компанията е заела около 1,2 милиарда евро допълнително корпоративни кредити от местни и чужди банки. Общо за около три години Алапис си е набавила 2,5 милиарда евро. Въпреки целя поток от средства, днес говорим за дружество, което не работи, фабриките му не произвеждат, складовете са затворени, логистичните центрове са загубили всичките си клиенти, а търговският отдел борави с около 10 вида лекарства, от 200-те различни препарати, които фирмата предлагаше и представляваше на гръцкия пазар доскоро.

Всички тези действия на акционерите, които описвате в момента са с висок риск и очевидно съмнителни резултати. На какво се дължи следваната от собствениците/акционерите политика според вас?

Ние служителите разбрахме какво се случва доста късно. Истина е, че всички изпълнителни директори, които минаха през нашата фирма,  включително и сънародникът ви Марио Ал-Джибури нямаха връзка с пазара на медикаменти или производството им. Един от изпълнителните директори дойде от издателския бизнес, друг бе с общи знания по икономика, трети бе назначен само защото е близък приател на Лаврентис Лаврендиадис. За да обобщим, първата причина за днешната ситуация на дружеството е липсата на знания в управителните органи за специфичния пазар.