Галерия

1

Спирос Ризопулос е специалист по стратегическо планиране и комуникация, учредител и собственик е на компанията Spin Communications. През последните месеци посредством личния си блог той коментира политическите събития по много жив начин. Напоследък и медийното му присъствие в едни от най-големите международни медии е особено засилено.

GRReporter също се обърна към него за коментар.

Г-н Ризопулос, как коментирате резултатите от изборите на 6 май?

Още през февруари написахме в нашия блог, че провеждането на избори ще бъде трагична грешка и ще доведе до нестабилност. Нашата позиция беше кабинетът на Лукас Пападимос да остане начело на страната до 2013. Но и самият той трябваше да разбере, че не го направихме премиер, само за да подпише доброволното орязване на дълга, а и за да се опита да задържи политическата система от рухване дори и с лепенка. Защото страната ще се разруши. Това, което не можехме да видим беше, че за да може Европейският съюз да ни запази живи с помощта на заеми, той се нуждае от събеседник. А такъв не може да съществува в период на политическа нестабилност. Тя поражда несигурност, която пък отблъсква другите от нас.

Завръщането към драхмата е нещо, което дискутираме от години. Не само ние за себе си, а и другите за нас. Политическата нестабилност предостави възможността за разширяването на тази дискусия в чужбина. Всичко това се дължи на факта, че всички гръцки партии без изключение се интересуваха само от партийния си интерес. В тази рамка и без да бъдат представени нито идеологии, нито партийни програми, вотът на гражданите се превърна във вот на отмъщение. Резултатът на този процес, който за нас беше напълно очакван, за останалите гърци бе една огромна изненада.

Смятам, че основният губещ в преговорите за сформирането на правителство с участието на всички партии е лидерът на Независимите гърци Панос Каменос. Така или иначе е прието малките партии, съществуването на които няма никакво място в периоди на стабилност да правят такива гафове в момента на кризата. Затова такива хора не могат да бъдат лидери. Много е лесно да искаме да имаме парламент, в който да участват десетки партии, но случаят с Панос Каменос трябва да поучи гърците, че това нещо има цена. Дори промяната на политическата система с вливането на „свежа кръв” става в положение на стабилност, а не защото всеки един е решил да се противопостави на нещо. Когато обаче сме разярени нямаме време да се занимаем с идеологиите. Ако днес направите една анкета с въпрос какво представлява Алексис Ципрас никой няма да знае какво да отговори. Яростта не дава изборни резултати на стабилност.

Как коментирате възхода на радикалната левица СИРИЗА?

Аз не съм съгласен с резултатите на обявените веднага след изборите социологически проучвания, които сочеха, че СИРИЗА е на първо място в избора на гласоподавателите. Смятам, че още е твърде рано, за да си правим изводи. Не мисля, че неговата позиция по време на опитите за сформиране на правителство няма да му струва нищо. Освен това, Гърция се озова от една двупартийна в една почти двуполюсна система. От една страна е Алексис Ципрас, който не може да ни каже нито коя е алтернативата на меморандума, нито идеологията, която изразява, нито дали иска да се върнем към драхмата, нито кой е планът му за развитие. От другата страна се намират двете големи партии, които по някакви неразбираеми за мен причини не насочиха „стрелите” си към него навреме. Никой никога не зададе на Алексис Ципрас правилните въпроси. Опитът, който Нова демокрация и ПАСОК направиха да ограничат дебата помежду си беше престъпен. Опасността не трябва да бъде пренебрегната. Трябва да я гледаш в очите и да я разобличиш.

Алексис Ципрас е представител на това, което аз наричам „болна част” на гръцкото общество. Това са всички онези, които се опитват да се закачат за някой, който им обещава, че заплатите ще останат същите, че ще продължат да не работят, че няма да има уволнения в държавния сектор, че държавните предприятия няма да бъдат реформирани и т.н. Всичко това той покрива с едно много красиво покривало и с думите, че е враг на ограниченията. Не! Алексис Ципрас е представител на онази част от обществото, която иска да се увери, че абсолютно нищо няма да се промени. И ако е възможно да вземем парите от заема, без изобщо да отбележим какъвто и да е напредък. Аз смятам, че задачата на останалите е изключително лесна. Просто трябва да ни припомнят, че не това е характерната черта на средностатистическия грък. Той иска да бъде премахнат статутът на постоянната работа в държавния сектор, да бъдат реорганизирани държавните предприятия, да се въведе една справедлива данъчна система и най-после да се появи една партия, която да представи една реална програма за развитие. Аз смятам, че наистина съществува възможност за предоговаряне на меморандума. На мен ми харесва логиката, че когато ни дават пет евро, трите ще са за да покрием текущите си нужди, а двете – за развитие. Тогава ние ще трябва да признаем, че не знаем как да постигнем развитие и да поискаме помощ в тази насока. С две думи: На следващите избори Гърция ще трябва да избере събеседник за Европейския съюз.

Дали неуспехът на политическите лидери да съставят кабинет ще повлияе или промени вота на гражданите на следващите избори?

Мнението ми е, че дори след повторната изборна надпревара няма да се сформира кабинет. И това, защото смятам, че посланието на гръцкия народ към политиците е да се споразумеят помежду си и да се научат да работят заедно. Т.е. не е толкова важно дали Алексис Ципрас ще е пръв и коя партия ще получи „бонуса” от 50 депутатски места. Въпросът е в това, че дори и да е пръв, той пак няма да може да сформира кабинет. Освен това мисля, че е твърде рано да кажем кой ще е победител, защото смятам, че гафът на Панос Каменос ще помогне на Нова демокрация, на един евентуален съюз между Дора Бакояни и Стефанос Манос и на партия ЛАОС да влезе отново в парламента. Настояването на Алексис Ципрас да захвърли Гърция върху скалите може да помогне на ПАСОК и да повиши процента на Демократичната Левица. Той можеше да достигне до 30 на сто, но не знаеше как да го направи. Засилил се е с пълна сила още по-наляво, като мисли, че по този начин може да отнеме гласове от Комунистическата партия и от ПАСОК. Да, но в ПАСОК са две крила. Хората, които са за реформите няма да се отдръпнат от Евангелос Венизелос. Интересно е какво ще се случи и със Златна зора. Мисля, че те направиха няколко много сериозни грешки още от началото, а и говорят с войнишки термини и това показва една Гърция, която никой не иска. С това не искам да кажа, че резултатите ще бъдат напълно променени, но ще има разлика в съотношенията.

Смятате ли, че популизмът и „клубът на драхмата” са най-големите врагове на Гърция?

Мисля, че всички партии имат черти на популизъм, просто не мога да кажа, че някоя от тях е по-малко популистка. Да, смятам, че това е големият проблем на страната. Заради популизма пропуснахме възможността да се създаде средна класа. Освен това в Гърция смятаме дори и бедността за популизъм. Всъщност подобни обърквания са много чести. Например партийните щабове бъркат средната класа със социалния център.

За „клуба на драхмата” имам едно много лично мнение. Като човек вярвам в достойнството, не искам никой да ме подценява и искам да съм акуратен към задълженията си. Аз не съм икономист, за да ви кажа коя валута, еврото или драхмата е по-добра за Гърция. Ако еврото ми дава възможността да съм изряден към задълженията си и да принадлежа към цивилизования свят – да, нека остана с него. Ако драхмата ми дава възможности да се реорганизирам и да се завърна в цивилизования свят – да, да се върна към нея. Ако оставането в еврото изисква жестоки жертви за следващите 30 години – не го искам. Ако пък връщането към драхмата ще запази тази болна ситуация, която защитава Ципрас – също не я искам. Мен като грък ме интересува да имам достойнство, хората в чужбина да ме уважават и да имам една икономика, която да ми позволява да изплащам задълженията си, като същевременно инвестирам в бъдещето. Не ме интересува с каква валута ще стане това.

Според някои политици и коментатори, като Кириакос Мицотакис например хората, които искат Гърция да се върне към драхмата са някои свръхзадлъжнели бизнесмени и издатели, които искат след това да се върнат и да изкупят всичко на безценица. Какъв е профилът на тези хора според Вас?

Не ги познавам. Не принадлежа на този „клуб”. Аз имам своя „клуб”, чието мото е да ми позволят да бъда достоен. Това означава не само да вземам, но и да давам неща. Не зная тези технически определения за това кой принадлежи на „клуба на драхмата или еврото”. В крайна сметка, ако нещата наистина са така и Кириакос Мицотакис е прав, основният виновник за това е самата политическа система. Тогава, ако хората са убедени, че съществуват такива, чието единствено желание е страната да рухне, за да се спасят отново 50-те семейства, които са създали банките, събитията около изборите трябва да ни изглеждат напълно оправдани. Нека не виждаме само едната страна на нещата.

Смятате ли за вероятно създаването на проевропейски фронт?

Не. Няма как да се получи. Абсолютно нелогично е да искаш партията ти да се нарича европейска левица и да не си съгласен с никакъв вид меморандум. Просто не е възможно.

Как коментирате призива на лидера на Нова демокрация към дясноцентристките сили да се обединят?

Обединението на дясноцентристкото пространство е един вътрешен изкуствен проблем. Мнението ми е, че Андонис Самарас закъсня да се сети за него. Моментът, в който той се съгласи да участва в правителството на съгласие, за да бъде спасена страната имаше голямата възможност да отвори вратите на партията и да каже: „Това, което ме раздели с Дора Бакояни беше фактът, че тя гласува за меморандума, а аз против. Това вече не съществува като разделение между нас. Дора, върни се обратно и ела да измъкнем заедно страната от блатото”. По същия начин трябваше да повика и всички останали либерални сили. Ако беше обединил дясноцентристките сили тогава, днес нямаше да има процент 18 на сто.

Но, за да не бъда несправедлив към него трябва да кажа, че всички партии в Гърция имат лоша връзка с политическия моментум. Те просто не го усещат навреме. А този, който нямаше абсолютно никакво усещане беше Георгиос Папандреу и затова днес се намираме в това положение. Нещата в света, които имат директно влияние върху нас се движат с много по-висока скорост от тази, която може да усети гръцката политическа система. Затова и партиите се намират непрекъснато в позиция на защита.

Но дори и да успеят да организират този проевропейски фронт, пак няма да могат да сформират самостоятелен кабинет. За това е необходимо хората да забравят за кого са гласували на предишните избори.

Какво смятате, че може да се случи след изборите?

Не бих могъл да се наема с прогнози. Със сигурност обаче смятам, че сега е моментът политиката да се завърне в Гърция. Това не можеше да стане през 2005, когато парите течаха като река и бе създадено едно невиждано консуматорско общество, което харчеше средства, които не бяха негови. Когато това престана хората реагираха с ярост. На изборите те изпратиха на политиците посланието да се разберат помежду си. Колкото и да се размеси тестето не смятам, че след следващите избори ще може да се сформира самостоятелен кабинет. Хората искат да накарат партиите да се коалират, но наистина не знам дали политиците разбират това.