Галерия

1

Спирос Ризопулос е специалист по стратегическо планиране и комуникация, учредител и собственик е на компанията Spin Communications. През последните месеци посредством личния си блог той коментира политическите събития по много жив начин. Напоследък и медийното му присъствие в едни от най-големите международни медии е особено засилено.

GRReporter също се обърна към него за коментар.

Г-н Ризопулос, как коментирате резултатите от изборите на 6 май?

Още през февруари написахме в нашия блог, че провеждането на избори ще бъде трагична грешка и ще доведе до нестабилност. Нашата позиция беше кабинетът на Лукас Пападимос да остане начело на страната до 2013. Но и самият той трябваше да разбере, че не го направихме премиер, само за да подпише доброволното орязване на дълга, а и за да се опита да задържи политическата система от рухване дори и с лепенка. Защото страната ще се разруши. Това, което не можехме да видим беше, че за да може Европейският съюз да ни запази живи с помощта на заеми, той се нуждае от събеседник. А такъв не може да съществува в период на политическа нестабилност. Тя поражда несигурност, която пък отблъсква другите от нас.

Завръщането към драхмата е нещо, което дискутираме от години. Не само ние за себе си, а и другите за нас. Политическата нестабилност предостави възможността за разширяването на тази дискусия в чужбина. Всичко това се дължи на факта, че всички гръцки партии без изключение се интересуваха само от партийния си интерес. В тази рамка и без да бъдат представени нито идеологии, нито партийни програми, вотът на гражданите се превърна във вот на отмъщение. Резултатът на този процес, който за нас беше напълно очакван, за останалите гърци бе една огромна изненада.

Смятам, че основният губещ в преговорите за сформирането на правителство с участието на всички партии е лидерът на Независимите гърци Панос Каменос. Така или иначе е прието малките партии, съществуването на които няма никакво място в периоди на стабилност да правят такива гафове в момента на кризата. Затова такива хора не могат да бъдат лидери. Много е лесно да искаме да имаме парламент, в който да участват десетки партии, но случаят с Панос Каменос трябва да поучи гърците, че това нещо има цена. Дори промяната на политическата система с вливането на „свежа кръв” става в положение на стабилност, а не защото всеки един е решил да се противопостави на нещо. Когато обаче сме разярени нямаме време да се занимаем с идеологиите. Ако днес направите една анкета с въпрос какво представлява Алексис Ципрас никой няма да знае какво да отговори. Яростта не дава изборни резултати на стабилност.

Как коментирате възхода на радикалната левица СИРИЗА?

Аз не съм съгласен с резултатите на обявените веднага след изборите социологически проучвания, които сочеха, че СИРИЗА е на първо място в избора на гласоподавателите. Смятам, че още е твърде рано, за да си правим изводи. Не мисля, че неговата позиция по време на опитите за сформиране на правителство няма да му струва нищо. Освен това, Гърция се озова от една двупартийна в една почти двуполюсна система. От една страна е Алексис Ципрас, който не може да ни каже нито коя е алтернативата на меморандума, нито идеологията, която изразява, нито дали иска да се върнем към драхмата, нито кой е планът му за развитие. От другата страна се намират двете големи партии, които по някакви неразбираеми за мен причини не насочиха „стрелите” си към него навреме. Никой никога не зададе на Алексис Ципрас правилните въпроси. Опитът, който Нова демокрация и ПАСОК направиха да ограничат дебата помежду си беше престъпен. Опасността не трябва да бъде пренебрегната. Трябва да я гледаш в очите и да я разобличиш.

Алексис Ципрас е представител на това, което аз наричам „болна част” на гръцкото общество. Това са всички онези, които се опитват да се закачат за някой, който им обещава, че заплатите ще останат същите, че ще продължат да не работят, че няма да има уволнения в държавния сектор, че държавните предприятия няма да бъдат реформирани и т.н. Всичко това той покрива с едно много красиво покривало и с думите, че е враг на ограниченията. Не! Алексис Ципрас е представител на онази част от обществото, която иска да се увери, че абсолютно нищо няма да се промени. И ако е възможно да вземем парите от заема, без изобщо да отбележим какъвто и да е напредък. Аз смятам, че задачата на останалите е изключително лесна. Просто трябва да ни припомнят, че не това е характерната черта на средностатистическия грък. Той иска да бъде премахнат статутът на постоянната работа в държавния сектор, да бъдат реорганизирани държавните предприятия, да се въведе една справедлива данъчна система и най-после да се появи една партия, която да представи една реална програма за развитие. Аз смятам, че наистина съществува възможност за предоговаряне на меморандума. На мен ми харесва логиката, че когато ни дават пет евро, трите ще са за да покрием текущите си нужди, а двете – за развитие. Тогава ние ще трябва да признаем, че не знаем как да постигнем развитие и да поискаме помощ в тази насока. С две думи: На следващите избори Гърция ще трябва да избере събеседник за Европейския съюз.

Дали неуспехът на политическите лидери да съставят кабинет ще повлияе или промени вота на гражданите на следващите избори?