Галерия

2

1

    - Това е много трудно според мен. Четох, че и вашият министър-председател признава, че атмосферата не е подходяща в момента и посочи Гърция като един фактор, който влияе отрицателно на шансовете на България да стане част от ERM (Exchange Rate Mechanism - б.а.) като първа стъпка преди въвеждането на еврото през 2013. Виждам, че българският финансов министър е много оптимистичен, че правителството ще продължи да подкрепя влизането на страната в еврозоната. За нас, разбира се, това е най-доброто, което може да се случи, защото и това е една несигурност, която съществува. От друга страна нека не се заблуждаваме, че еврозоната е панацея и с нея се решават всички проблеми. Важното е да има една правилна финансова политика, която България има в момента, въпросът е дали ще я поддържа и занапред. Моментът не е подходящ. Не мисля, че Европейската централна банка ще погледне положително към молбата на която и да е страна да влезе в еврозоната, защото еврото се намира под атака в този момент. Фактът, че България изпълнява критериите за членство е много положителен и ако успее да задържи същите добри икономически резултати, има много големи шнсове, когато се подобрят нещата след няколко години да влезе в еврозоната. Това, което притесняваше европейските в миналото бяха големите дефицити, които бяха над 20 на сто от БВП. Тази година благодарение на кризата дефицитът падна около 8 на сто за 2009, а през 2010 може да падне и още по-ниско. Но разбира се, дефицитите нямат значение за една страна, която се намира в рецесия като България. Значение има дали ще задържи същите нива на дефицитите, когато започне да се развива с ръст от 5-6 на сто, който според нас е нормалният темп на развитие на една страна като България. Т.е, все още съществуват въпроси, които безпокоят европейците - доколко е зряла българската икономика, за да влезе в еврозоната. Стои и въпросът с обвързването на българската валута с еврото, което трае вече повече от 10 години и е необходимо да се преизчисли. Вижте, когато има голям икономически ръст, много инвестиции, вливане на капитали от чужбина, много кредити, евтини пари, никой не знае как ще работи българската икономика, ако условията се променят. Както и се промениха. Преди години България тичаше с много бързи темпове, сега сме в криза, прживяваме я, има възстановяване в България. Въпросът е дали българското правителство може да задържи обществените финанси под контрол. Вече виждаме някакви тенденции там. Докато имахте бюджетен излишък от 3-4 процента, през 2009 имахме дефицит, който може и да се задържи през 2010, но може и да имаме балансиран бюджет с нулев дефицит. Т.е. има несигурност дали нуждите на българското общество, което е най-бедното в Европа ще могат да бъдат посрещнати само с икономически ръст, без да се създава бюджетен дефицит. Имате нужда от по-добра инфраструктура, по-добри болници, по-добри училища, по-добра обществена инфраструктура. Освен инфраструктурата в туристическите курорти. Очаквам в следващите години да се  увеличи натиска върху обществените финанси на България.

    - Ако говорим по-общо за гръцката икономика, как преценявате усилията на правителството да сложи ред в данъчната система, да промени системата за обществено осигуряване и да ограничи разхищенията в държавния сектор?

    - То не може и да направи нещо друго. Стигнахме до дефицити, които са много високи. Международните пазари трудно дават заеми на Гърция, искат големи лихви, държавният дълг достигна до около 113% от БВП и перспективите за тази година са да достигне до около 120% от БВП. При това положение е наложително да започнем някакви опити да намалим дефицита. Гръцкото правителство обяви една Програма за стабилност, в която има много мерки за овладяването на дефицита и разбира се, за намаляването му. Вярвам, че доста неща се направиха и влязахме в една процедура на реформи, която ще ограничи избягването на данъци, което за Гърция е голям феномен, ще реши проблема с дефицита в общественото осигуряване и разбира се ще се стигне до някакъв ред с назначенията и заплатите в държавния сектор. Това са трите сектори, които раждат бюджетния дефицит в гръцкия случай и само с дългосрочни реформи те могат да се решат. Предприети са много мерки, които в момента са в процедура и скоро ще се превърнат в закони и ще бъдат одобрени от парламента. Така рязко ще се промени начинът, по който ще се следят предприятията и ще са принудени да плащат данъци - нещо, което сега не се прави толкова строго. Освен това в общественото осигуряване виждаме, че правителството е решено да увеличи средната пенсионна възраст от 61 на 63 години. Това е много хубава и в дълбочина промяна. Освен това правителството има амбицията да промени и пенсионната система така, че пенсиите да бъдат резултат от събраните спестявания на работещите през целия им активен работен живот. Това е нещо, което в момента не се случва. В Гърция в момента можеш да получиш пенсия с много по-малко години трудов стаж от 30 или 35 .Разбира се, това е една малка пенсия, но тя дава възможност на много хора да излязат в пенсия в относително ранна възраст и така да утежнят пенсионната система на страната за много години напред.  По отношение на заетостта и заплатите в държавния сектор и там виждаме опит да се намали заетостта и разбира се, да не нарастват заплатите. Правителството вече обяви мораториум върху назначенията за 2010, от 2011 нататък ще се назначава един човек на всеки пет, които напускат. Има и едно орязване на доходите в държавния сектор с 10 на сто, обяви се, че няма да има увеличение на заплатите в държавния сектор за цялата 2010. Така че мерки се взимат. Но поради слабото доверие, което имат в гръцкото правителство пазарите и партньорите ни в Европейския съюз, ни притискат за още по-радикални реформи и за по-строги мерки - нещо, което гръцкото правителство прави в момента.