Снимка: вестник \"Вима\"
Година и половина след двукратните избори през 2012 и след като страната си пое глътка въздух благодарение на осигурения първичен излишък в бюджета, гръцката икономика отново навлиза в особено критичен период.
От надзорната тройка искат да бъдат продължени съкращенията в публичния сектор, да бъдат либерализирани търговските отношения, да бъдат отворени всички професии (инженери, екскурзоводи, медицински работници и т.н.) и да се определят мерките, които правителството ще приеме за 2014 и 2015.
«До юни ще бъде ад. Ще бъдат поставени на масата и ще бъдат решени всички въпроси с нашите кредитори», отбелязва финансовият министър Янис Стурнарас. Следователно връщането на представителите на тройката и продължаването на преговорите, с цел да бъде запълнена дупката в бюджета за периода 2014-2015 и да бъде преразгледан въпросът с държавния дълг, са неизбежни.
Преди да се върнат в Атина обаче представителите на кредиторите вече са изпратили „сметката“, получена след проверката през септември. И от нея се вижда, че ситуацията е трудна, а намеренията им са направо жестоки.
Вестник „Вима“ публикува списък от 35 точки, съдържащ всички данни и мерки, които представителите на тройката искат от петима гръцки министри – на финансите Янис Стурнарас, на труда и социалното осигуряване Янис Вруцис, на развитието и конкурентоспособността Костис Хадзидакис, на административната реформа Кириакос Мицотакис, и на здравеопазването Адонис Георгиадис, за да преценят:
- Доколко първичният излишък от 340 милиона евро е реалистичен и как може да бъде увеличен до 2,8 милиарда евро през 2014.
- С какви мерки (освен съкращенията в публичния сектор) ще бъде запълнена дупката в бюджета до 2015.
- Как ще бъдат преодолени «сивите зони» във фондовете и бюджетите на здравеопазването, които се смятат за новата голяма заплаха на бъдещето.
Пред вестник „Вима“ финансовият министър Стурнарас заяви, че за да бъде запълнена дупката в бюджета «няма да бъдат въвеждани нови мерки, а ще се изпълняват само вече заложените». А те се отнасят предимно до съкращаване на разходи. Стурнарас обяснява, че от една страна тройката е определила дупката в бюджета за 2014 на 2,5 милиарда евро, но според изчисленията на министерството мерките, които ще бъдат поискани не надхвърлят 1 милиарда евро. При всички случаи бюджет 2014 ще се базира на следното:
- увеличаване на приходите от данък общ доход с 820 милиона евро заради премахването на данъчните облекчения,
- увеличаване на приходите от акцизи върху тютюневите изделия и алкохолните напитки – т.нар. «данък на греха» - така че ще бъдат осигурени допълнителни 190 милиона евро, които ще бъдат предоставени на Националната организация за предоставяне на здравни услуги.
- очакваните приходи от данъка, който ще бъдат призовани да платят 50 000 заети лица, спечелили пари в чужбина, които се проверяват от Службата за борба с икономическите престъпления.
2015 ще бъде още по-трудна година. Гърция ще трябва да удвои първичния излишък (от 2,8 милиарда евро през 2014 на 5,6 милиарда евро).
Както може да се установи от списъка, правителството (чрез министъра на административната реформа) вече представи пред тройката пет категории учреждения, които ще бъдат затворени.
По отношение на структурните реформи обаче, а именно либерализиране на пазари и професии, ограничаване на бюрокрацията и намаляване на цените, министерството на развитието е значително изостанало.
На „мушката“ на тройката е и здравният министър, който не само че не е намалил цените на генеричните лекарства, но дори не е изготвил списъка с лекарства, които ще се продават без рецепта в супер маркетите.
Какво по-конкретно искат кредиторите от гръцките министри
От министъра на финансите Янис Стурнарас
1. Списък с евентуалните мерки, извън свързаните с административната реформа, за да бъде запълнена дупката в бюджета през 2014-2015.
2. Информация за ефекта на данъчните мерки и преструктурирането на механизма за контрол.
3. Проект за средносрочната програма 2014-2017.
4. Изчерпателни данни за реформата в областта на данък общ доход.
5. Изчерпателни данни за връщането на данъка, което все още не е извършено, и задълженията на държавата към частни лица.
6. Проектозакон за единния данък върху недвижимите имоти.
7. Данни за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти.
8. Прехвърляне на всички данъчни и митнически въпроси от Службата за борба с икономическите престъпления към институцията главен секретар по приходите.
9. Попълване и публикуване на списъка с длъжници, които имат дългове към държавата над 50 000 евро.
10. Предложения за съживяване на приватизационната програма.
11. Управление на недвижимото имущество и проучване на влиянието на приходите от наеми, продажби, секюритизации, върху намаляването на дълга.