Галерия

1

Запор без предупреждение на данъкоплатците, предпазни запори преди да изтече срокът на плащане на данъците и без прокурорско решение, както и опис на бижута, произведения на изкуството и друго имущество, които се съхраняват в банкови сейфове – това предвиждат новите намерения на Министерството на финансите за увеличаване на приходите.

Законопроектът за данъка върху недвижимата собственост на финансовото министерство включва множество разпоредби, които въвеждат радикални промени в Кодекса за събиране на държавните приходи. С тези разпоредби се мобилизират предпазни мерки за запор, за да се гарантира събираемостта на приходите главно в случаите на голямо укриване на данъците или случаи, при които данъчната администрация разполага с доказателства, че данъкоплатецът , въпреки че е имал възможността да плати данъците си, е предпочел да просрочи задълженията си.

По-конкретно, член 48 предвижда, че „не се изисква оповестяването на съобщението за налагане на конфискация в случаите на запор на средства или активи в ръцете на данъкоплатеца или на трета страна". Това означава, че ако например има запор na депозити или наеми, просрочени от данъкоплатеца, той ще го научи ... последен. Не е предвидено предварително уведомление.

ПРОМЕНИ има и при времевата рамка, която досега данъкоплатците имаха да уредят своите данъчни задължения, преди да се активират мерките за събиране на задълженията.

Към днешна дата компетентната институция на данъчната администрация изпраща на данъчно задълженото лице в просрочие индивидуално предизвестие. Вземането на принудителни мерки идва след това, но след най -малко 30-дневен срок от уведомяването. Оттук нататък, срокът от 30 дни, се отменя.

Пълна промяна има сега и при относителната безопасност, която досега имаше съхраняваното в банкови сейфове имущество.

В същия член се въвежда и запор на съдържанието на банковите сейфове. „Когато данъчната администрация констатира укриване на данъци, за над 150 хиляди евро, или ако стойността на сделките на данъчните активи надвишава общия размер от 300 хиляди евро, може на базата на специален одитен доклад да се наложат срещу нарушителя преупредителни или предпазни за обществения интерес мерки, от пряк и спеше характер. По-конкретно, данъчната администрация може да не получава и да не издава документите, необходими за прехвърлянето на имуществени активи. В този случай са обвързани 50% от депозитните сметки, както и цялото съдържание на сейфовете на нарушителя. Непаричното съдържание се обвързва в неговата цялост“.

БЕЗ СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ. В същия член, в параграф 9 се отваря пътят за конфискация на движими и недвижими активи дори преди крайния срок за плащане на данъка и без съдебно решение.

В него се посочва, че: „Данъчната администрация, за да се гарантира събирането на данъците, може в неотложни случаи или за предотвратяване на непосредствена опасност за събирането на данъците, да прибегне на базата на член 45 от Кодекса преди датата на падежа на дълга и без съдебна заповед до налагане на запор върху ценни книжа, вещи, вещни права, и като цяло на всички активи на длъжника, намиращи се в негови ръце или в ръцете на трета страна. Запорът се превръща автоматично в принудителен с изтичането на законовия срок за внасяне на дълга и има като последици принудителното изземване от момента на регистрация му“.

Тези разпоредби пораждат поредица от въпроси, например по отношение на критериите, които ще определят риска от неплащане на задължения на данъкоплатците, въпреки че не е изтекъл дори срокът за плащане.

ИЗНЕНАДИТЕ в данъчния закон не спират до ту, тъй като се въвеждат редица изменения в съществуващите разпоредби, които водят до значителни промени. По-специално:

- Давност: уведомяването на данъкоплатеца за индивидуалното предизвестие и за всички принудителни изпълнителни действия прекъсва давностния срок

- Санкции срещу отговорните: компетентните органи на данъчната администрация ще бъдат изправени пред дисциплинарни наказания, ако в срок от пет години, считано от края на годината, в която дългът става просрочен, не са взети мерки за принудително събиране.

-Откриване на грешки в петгодишен период: Данъчната администрация може да издаде акт, прогнозен в рамките на пет години след края на годината, в която е бил крайният срок за подаване на декларацията. С прости думи, в рамките на пет години, считано от датата на подаване декларацията, ако данъчната администрация е направила грешка, може да направи корекция.