Галерия

1

Туризмът е един от решаващите сектори за гръцката икономика, като през миналата година неговия принос към БВП беше около 18%. Това далеч не е максимумът, който туризмът може да достигне във финансови размери. Икономическите анализатори оценяват, че ако местните природни богатства и естествени географски предимства се съчетаят подходящо с предприемаческия дух, средствата от туристическия поток могат да надминат дори 25% от БВП. Една от тези възможности дава увеличението на туристическия сезон, който засега е ограничен главно между юни и септември.

Мекият средиземноморски климат и добрите туристически инфраструктури предразполагат развитието на туристически поток през цялата година. Той може да се окаже решаващ несамо за повишението на приходите от туризъм в държавната хазна, но и за превръщането на сезонните работи в целогодишни. Един от тези начини е да се развият нови туристически местности и атракции, които да са различни от обичайните за Гърция горещо слънце и пясък и морска вода или с други думи да се даде възможност за развитието на алтернативен туризъм. Определението на Министерството на културата и туризма за алтернативен туризъм се включват всички туристически услуги, които се отличават в зависимост от специфични нужди, предпочитания и мотивации на туристите. Дейностите около него са насочени към специализирана аудитория, които спазват принципите на устойчивото развитие и в същото време спомагат за разширяване на сезонното търсенето на туристически услуги. С него гостите на страната могат да посещават Гърция по всяко време на годината, привлечени от своите интереси – кулинария, екстремни спортове, здравен туризъм, културни мероприятия и други видове отдих, който не включва обикновено изтягане на шезлонга и препичане на слънце.

Както повечето правителствени инициативи в последно време, програмата за субсидиране на алтернативния туризъм в Гърция в период на криза се оказа пълно фиаско. Това е мнението на специалистите в бранша, които коментираха специално за  GRReporter пропуските в държавната програма. Първата и основна причина, поради която специалистите смятат, че програмата е обречена на провал от самото начало е защото в нея могат да се включат само туристически предприятия и фирми, които развиват дейност основана пред първи януари 2010 година. Държавното управление е решено, че може да отпусне на предприятие за един проект от 10 хиляди евро до 400 хиляди евро, ако сумата на помощта не надхвърля годишния оборот за 2010. Проблемът е, че пари на 100% се дават главно за оборудване, което в много случаи вече е подсигурено. За рекламни разходи, обаче програмата дава само 25% от стойността на общия проект.

„Програмата е провал от самото начало, защото за пореден път държавните служители вършат нещо без да се допитат до специалистите в областта, на която искат да помогнат”, казва специално за GRReporter Атина Панарету, която е съветник в консултантската фирма за бизнес развитие в туризма Пориа Орама. „Разбирате ли, че ако една туристическа агенция иска да представи нов пакет алтернативен туризъм, тя няма нужда от средства за оборудване. Този бизнес има компютърна база, офис и транспорт, а основната дейност на агенцията е рекламата. За нея са предвидени субсидии, които да покриват само една четвърт от проекта. Значи останалите средства предприятията трябва да си ги извадят от джоба в период на криза, когато реално няма финансова ликвидност от обичайните източници. Един вид програмата на Министерството на културата и туризма предвижда пълно субсидиране , ако искаш да си ремонтираш офиса, а не ако искаш да развиеш бизнеса си към нови възможности”, заключава тя.

Необяснима остава и идеята на министерските служители, защо има ограничение да се включат в програмата фирми, които са започнали дейност пред първи януари 2010. Размерът на публичното финансиране, като процент от общия бюджет на проекта е определен като 40%. Освен това едно увеличение от 5% се дава на инвестиране проекти, изпълнявани в малките острови с жители под 3100 души. Останалата част от одобрения бюджет ще бъдат покрит с частно участие (собствено участие и банкови заеми - ако се използва) на бенефициента. „Как бизнесмените могат да кандидатстват за банков заем, при положение, че днес гръцките финансови институции нямат никаква възможност да отдават заеми и са на ръба да бъдат национализирани”, отбелязва специалистката. Освен това, в законовия текст има много неясноти и стандартите за оценка на одобрените проекти остават неясни, казват бизнесмените. По този начин една добра първоначална идея се превръща в загубено време и средства, защото условията на програмата не отговарят на бизнес реалността днес.