Галерия

2

1

„Минималната гарантирана печалба е нужна, защото здравно-осигурителните каси никога не изплащат напълно задълженията си към аптеките, а който ви е казал, че фармацевтите принадлежат на затворените професии ви е излъгал”. Обяснението е на председателя на Съюза на аптекарите в Атина Костас Лорандос, който представи специално за GRReporter мнението на фармацевтите по въпроса за либерализирането на затворените професии, между които попада и тяхната. Според него аптекарската професия е абсолютно свободна, а правилата, по които се упражнява не могат да се приемат като ограничения.

„До момента здравно-осигурителните каси дължат на фармацевтите около 400 милиона евро. Всички ние заемаме кредити и дължим на банките, за да може да сме коректни пред доставчиците и фармацевтичните компании нищо, че държавата не си върши работата”, оплака се Костас Лорандос като настоя, че минимално гарантираното ниво на печалба е единственият стимул, който подкрепя живота на досега отворените аптеки. В момента касите са забавили плащанията на една голяма част от атинските аптеки повече от осем месеца, каза Лорандос. Той подчерта, че техният оборот се базира основно на лекарства изписвани по здравните пътеки. Некоректното отношение на държавата спрямо изплащането на нейните задължения към аптеките в страната имат най-лош ефект върху самите болни.

Попитахме Костас Лорандос: „Ако след реформите в здравния сектор осигурителните каси започнат да изплащат задълженията си към аптеките на време, вие като Съюз вече няма да настоявате за запазването на минимално гарантираната печалба, така ли?”. Отговор: „Да, няма да настояваме, но според мен няма перспектива здравно-осигурителните каси да променят начина на работа в скоро време.”

 „Всеки завършил фармацевт може да си отвори аптека, няма ограничения”, каза той. По закон обаче правилото е, че на 1500 души може да има само една аптека. Лорандос оспори това твърдение, като заяви, че в Гърция средно една аптека покрива нуждите на около 1000 души. „Това е изключително голям брой на глава от населението и то в сравнение с други европейски градове, където се полага една аптека на 4000 или 5000 души”. Според него броят на аптеките в големите градове е повече от достатъчен и допълнителното им увеличаване няма да допринесе по никакъв начин за подобряването на конкурентостта. Лорандос е категоричен, че ако има нужда от нови аптеки то това е в по-малките градове и отдалечените райони. Държавата трябва да се погрижи за тези места, където населението няма достъп до лекарства, а не безразборно да раздава разрешения.

Друг познат проблем, който гръцката общественост среща е с работното време на аптеките. То е определено от закон като в понеделник и сряда работят до три часа следобед, а в останалите седмични дни са затворени между три и пет часа следобед. Събота и неделя са почивни дни за фармацевтите като дежурни остават само около 20% от аптеките във всеки населен район. Тази седмица министърът на здравеопазването Андреас Ловердос предложи за публично обсъждане всички аптеки в страната да работят доброволно в събота до три часа следобед, подобно на работното време на останалите търговски обекти. Предложението за допълнителни работни часове през уикенда има определено пожелателен характер и ако се приеме, ще важи само за тези, които искат да работят.

„Не виждам защо да работят аптеките в събота, било то и доброволно, щом не работят лекарите в здравно-осигурителните каси”, отговори на предложението шефът на Съюза на столичните аптекари. „При положение, че няма кой да издава рецепти, то няма защо аптеките да са отворени”, заключи фармацевтът. Според него щом докторите от държавното и частното здравеопазване не са принудени да работят в събота, то и аптеките няма смисъл да са отворени в почивните дни.

Друго предложение на министерството, което синдикатът отхвърли бе това за въвеждане на аптеки в супермаркетите. Подобна идея е необмислена и реално неприложима, отсече Лорандос. Според него супермаркетите не са подходяща среда за болните да се редят на опашка за лекарства, а дори и да има отделно помещение, тези аптеки няма да могат да участват в програмата за нощни дежурства на Съюза. Промените в сектора като цяло не се приемат добре, но от Съюза предупредиха, че ако не се реши най-наболелият проблем с изплащането на задълженията от здравно-осигурителните каси, аптекарите в страната ще прибягнат до активни стачни действия.