Галерия

2

1

В период на пълен финансов еклипс Обединените арабски емирства заявиха сериозен интерес за инвестиции в закъсалата Гърция. Според вицепремиера Тодорос Пангалос арабски бизнесмени са проявили интерес да инвестират в производство на нови технологии в Гърция и да вземат участие в приватизационния процес, който е като мираж за местната икономика в последните две години. Пангалос подчерта, че арабската страна няма претенции да се набърква в управлението на компаниите, от които иска да придобие дял, но изисква те да останат печеливши.

Засега най-привлекателни на приватизационния тезгях на Гърция изглеждат електропроизводителните предприятия на Националната електрическа компания ДЕИ и държавния тотализатор ОПАП. Те са печеливши дружества дори в период на криза и биха представлявали интерес за всеки голям инвеститор със сериозни намерения за бизнес в Гърция. Засега няма точна информация за предприятията, които са привлекли вниманието на арабската страна, но се знае, че бизнесмените от официалната делегация проявяват жив интерес и към въглеводородните залежи в Йонийско море и на юг от остров Крит.

На срещата бе подписан също така Меморандум за сътрудничество за взаимното насърчаване на туризма на двете държави чрез обмен на информация и рекламни материали. Други сектори,в които арабите искат да повишат присъствието си на гръцкия пазар са енергетиката, авиацията, банковото дело, околната среда, морския транспорт и иновациите. „Ние сме тук, за да подадем ръка на гръцкото правителство. Това е нашата ангажираност и политическа воля, за да укрепим икономически  отношения между двете страни”, заяви външният министър на Обединените арабски емирства шейх Ал Нигиан. Той бе гост на гръцко-арабския форум, който се проведе в луксозния почивен комплекс Лагониси край Атина и определи Гърция като братска страна.

Раздвижването на приватизацията в Гърция носи със себе си и много нескрита мнителност, защото модерната история на страната показва, че малко може да се вярва на сделки сключени на държавно ниво. Корупционни скандали като с държавните поръчки на Сименс и мътните сделки с недвижими имоти между гръцкото правителство и манастира Ватопед хвърлят тежка сянка пред предстоящите процеси на раздържавяване, за които почти всички в страната са съгласни, че са нужни и дори неизбежни. Според местния интелектуален елит въпросъте не дали може да се размине най-лошото на Гърция, а дали страната и политическата система притежават лидерския потенциал, който да я изведе от блатото.  

„Който вярва, че няма да минем през дъното, много се лъже. Важното е, да не останем за десетки години там и да се влачим по него. Трябва да подготвим почвата, за да изплуваме”, коментира сегашната ситуация на страната преподавателят по мениджмънт в Атинския икономически университет Димитрис Бурнатас. Той представи своите виждания на дискусията „Липса на лидерство”. Преподавателят не отрича, че е важно да се задейства приватизационния механизъм, но е категоричен, че докато не се въведе независима от различни частни интереси оценка на нужните оздравителни политики, Гърция няма да може да се изправи на крака. Иска се прозрачност и обективност във взимането на важни обществено-политически решения, а тези две условия остават непознати в управленската класа в страната.

Бурнатас смята, че на Гърция й липсват лидерство, което е заменено с властване в името на личната облага. Според него добрият лидер, който може да изведе Гърция от кризата трябва да притежава три основни групи от качества.  „Първото е, че той трябва да вдъхновява хората чрез представянето на реална визия, да спечели тяхното доверие, да ги мобилизира, да ги насочва и да ги напътства, за да се постигнат резултати за "общото благо" и по този начин да достигне напредък чрез непрекъснато подобряване на средата”. Професорът настоява, че лидерът трябва да има стратегическо мислене и умения за управление като планиране, организиране, координиране, контрол, както и възможността да взима на правилни решения в критични моменти. На трето, но не на последно място той поставя ценностната система на човека-лидер и добродетели като почтеност, справедливост, честност, отговорност, скромност и човечност. „Такива политическите лидери няма да се появят, ако обществото не започне да оценява политиците с гореизброените критерии”.