Галерия

1

„Аритметиката на дълга е неумолима”, твърди координаторът на парламентарната служба за бюджета, професор Панайотис Лярговас. Според него „разсрочването на гръцкия държавен дълг ще бъде наложено от обстоятелствата”.

В телевизионно интервю той предупреди, че „ако не бъде развързан, гордиевият възел на дълга ще виси над Гърция като дамоклев меч” и препоръча на правителството да предприеме мерки, за да ограничи тази опасност.

„Могат да бъдат предприети мерки за облекчаване на лихвите. Това може да стане по два начина – или чрез тяхното намаляване, или с удължаване на срока на изплащане. Но това не е достатъчно. Трябва да започнем да изплащаме и главницата”, допълни Лярговас.

„Каквото и удължение на срока на изплащане да постигнем, дългът е толкова голям, че ще възпира всяка инициатива от страна на инвеститорите… Така въпросът за преструктурирането му ще бъде поставен от обстоятелствата”.

Според експерта не е  изключено да бъдат приети различни мерки, които ще включват както облекчения в плащанията, така и облекчения, свързани с главницата на държавния дълг. Той призна, че въпросът е деликатен, тъй като потенциалното преструктуриране на дълга ще засегне най-вече чуждестранните инвеститори и допълни, че то е въпрос на преговори и може да се постигне решение със сътрудничеството на страните – партньорки от еврозоната.

Във връзка с дупката в бюджета за 2014, Лярговас заяви, че Гърция ще има нужда от допълнително външно финансиране и ново споразумение за заем. Той посочи, че дали това ще означава и нови бюджетни съкращения зависи от преговорите между правителството и кредиторите.

В същия дух са и коментарите в доклада на парламентарната служба за бюджета, озаглавен „Държавният дълг след края на „меморандума”. В него се припомня, че актуалният договор по заема и включените в меморандума условия изтичат през 2014. От втората половина на следващата година и нататък държавните ресурси няма да бъдат достатъчни за покриването на задълженията за изплащането на лихвите по взетите кредити. Тоест, първичният излишък няма да бъде достатъчен за изплащането на лихвите. Официално, разликата в бюджета се изчислява въз основа на текущата корекция. Ако тя се промени, например чрез повишение на социалните разходи, тогава разликата и нуждите от финансиране ще се увеличат. Същото важи, ако има недостиг на данъчните приходи.

В доклада се посочва, че прогнозата на Международния валутен фонд за края на 2014 е от порядъка на 4,4 милиарда евро плюс други 6,5 милиарда през 2015. Тоест общо 11 милиарда евро, докато гръцкото правителство смята, че тя ще е по-малка, като се надява да постигне първичен излишък в размер на 2,83 милиарда евро.

Според парламентарните експерти какъвто и да е размерът на разликата, тя ще трябва да бъде покрита „и това може да стане чрез  получаването на нов заем, намаляване на лихвите или с комбинация на двата начина”. В същото време правителството упорито твърди, че няма да предприеме нови бюджетни съкращения.

Тъй като Гърция не може да получи лесно кредит от финансовите пазари, от службата твърдят, че най-вероятното решение  при днешните условия е „постигането на ново споразумение за нова финансова помощ или други способи като намаляване на лихвите и т.н. Това се предвижда също в становище на Eurogroup. Освен това гръцката страна обмисля да покрие част от бюджетната дупка и с други начини, един от които е да потърси финансиране от пазарите на капитал. По съображения на членовете й Тройката насочва правителството към това решение”.

Експертите от парламента все пак алармират, че „едно ново споразумение за заем с цел покриването на дупката в бюджета предоставя само временно решение на проблема за около 1-2 години и отлага решаването на основния проблем, свързан с размера на държавния дълг”.

При изготвянето на предложенията си от парламентарната служба за бюджета са приели като основа становището, че „дългът няма да намалее и няма да стане устойчив до 2020 или 2022 само чрез постигане на бюджетни излишъци и приватизации, ако не бъде преструктуриран (в това число орязан отново) или не бъдат задействани други облекчения, като удължаване на срока на изплащане”.

Според доклада „не е реалистично предположението, че Гърция ще успее да постигне комбинацията от бърз темп на икономически растеж и бюджетните излишъци, така че да е в състояние да обслужва дълга и да го сведе до състояние на устойчивост. Поодобно развитие на нещата предполага и възможност за рефинансиране от пазарите на капитал при приемливи условия”.

В края на доклада се поместват алтернативни решения за намаляването на дълга, сред които са намаляването на лихвените проценти и удължаването на срока за изплащане, издаването на еврооблигации и отписването на част от задълженията.