Галерия

2

1

“Ако бях на мястото на Папандреу, единственото, което щях да искам от Меркел и Саркози щеше да е гарантирането на гръцката банкова система”, заяви преди няколко седмици в интервю за GRReporter икономистът от Университета в Женева Харалд Хау. От известно време в анализите си той предупреждаваше, че орязването на гръцкия дълг е неизбежно и че когато то се случи, най-уязвими ще са банките.
    Месеци наред гръцките политици, икономисти, финансисти и банкери като щрауси си заравяха главите пред неприятната но приближаваща реалност, за да стигнем до вчерашния ден, когато германският канцлер Ангела Меркел открито заговори за haircut  на гръцките държавни облигации от порядъка на 50 на сто.
Агенция Moody’s дори предвижда орязване от порядъка на 60 на сто. Това е много неприятно развитие не само за гръцката банкова система, но и за европейската и в същото време ще предизвика и политически сътресения.
    Гръцките финансови институции ще останат изолирани от световните пазари поне за 5 години напред, проблемът с ликвидността им ще се задълбочи, а зависимостта им от от страните от зоната на еврото ще стане още по-голяма. Според доклада на Moody’s в случая на 60-процентен haircut, съчетан с лошите кредити, чийто ръст порди рецесията скача местните банки ще се нуждаят от капитализация на обща стойност 44 милиарда евро, т.е. 2,5 пъти повече средства от капитализацията им в момента. Не е учудващо, че гръцките банкери следят със затаен дъх трилъра с орязването на гръцкия дълг.
    Европа засега е разделена на две. От една страна е все повече губещият популярност френски президент Никола Саркози и Европейската централна банка, които не искат нов haircut на гръцкия дълг освен споразумения на 21 юли. Саркози заради “отварянето” на френските банки към гръцките облигации, а Жан-Клод Трише поради факта, че Европейската централна банка вече протежава гръцки ценни книжа за 53 милиарда евро. От другата страна е Ангела Меркел, която по вътрешнополитически причини настоява частните кредитори да поемат по-голямата част от орязването на гръцкия дълг. Едно орязване от порядъка на 50-60 на сто на облигациите, които изтичат 2020 година ще доведе до огромни загуби на гръцката финансова система, докато едно орязване от около 30 на сто на всички облигации би имало по-меки последствия.
    От евентуалното частично опрощаване на заемите гръцката държава ще спечели около 15 милиарда евро, които чрез Фонда за финансова стабилност ще трябва веднага да върне за рекапитализация на банките. Финансови анализатори, цитирани от вестник “Имерисия” се съмняват, че Гърция ще може да разчита в чак толкова голяма степен на доброволното участие на местните частни кредитори в механизма PSI - Private Sector Involvement. Според тях дори и в момента, когато говорим за орязване от 21 процента са се събрали заявки за 83 на сто от желаното количество. Същите анализатори оценяват, че европейските частни кредитори с още по-голяма неохота участват в “доброволното” опрощаване на заемите дори и в случаите, когато държавата гарантира останалата неопростена част от кредита.
    “Ако се увеличи орязването, няма да има голяма полза. Ще е чисто и просто един политически каприз. Нищо няма да спечелим от разпространението на кризата”, твърди Йозеф Акерман, управител на Deutsche Bank. “Трябва да се съсредоточим върху прилагането на решенията, които вече сме взели”, казва и Чарлз Далара, президент на Institute of International Finance, чрез който се извършва “доброволното” участие на частните кредитори в 21-процентовото орязване на гръцките облигации. Друга опасност е пазарите да изтълкуват по-мащабното орязване като кредитно събитие. Тогава обезщетенията, които ще се изплатят по CDS застраховките на гръцките държавни облигации ще са между 80 и 100 милиарда евро.
    Последствията за Гърция от един евентуален/предстоящ/неизбежен haircut ще са не само икономически, но и социални и политически. За дълго време лозунгът на гръцката икономическа дипломация вътре и вън беше “Гърция не е Аржентина”. Новият финансов министър Евангелос Венизелос внесе свой нюанс и лозунгът стана ”Гърция не трябва да стане Аржентина”. Атинската борса обаче е на друго мнение е затанцува в аржентински ритми. Фондовият пазар на Буенос Айрес загуби 75 на сто от капитализацията си от началото на кризата през 1998 до 2001, когато новоизбраният президент Adolfo Rodriguez Saa обяви мораториум върху плащанията на страната. От януари 2008 до момента индексът на Атинската борса загуби 95 на сто от стойността си, а индексът FTSE20 - 89,4 на сто от стойността си.
    Ако се доверим на максимата на желязната лейди Маргарет Тачър, че пазарите не могат да бъдат измамени, то случващото се на Атинската борса предупреждава за предстоящи сериозни изпитания, по-страшни от тези, които разтърсиха Аржентина по коледните празници на 2001. Днес борсата в Буенос Айрес буквално лети - капитализацията й се е увеличила с впечатлителните 1150 процента. Ако обаче в Гърция на борсата продължава да се гледа само като на занимание за спекуланти, приликата с Аржентина ще приключи само с докризисния период.