Галерия

2

1

Атина е поискала от тройката удължаване на изплащането на целия дълг. Това съобщава неделното издание на гръцкия вестник Катемерини и разбуди духовете в дъждовния уикенд. Според оповестеното от Скай, който цитира публикацията анонимни източници от Европейската комисия са признали пред гръцкия вестник, че финансовият министър Георгиос Папаконстантину е поставил два пъти въпроса за общото увеличаване на срока за изплащане на гръцките дългове. При посещенията на тройката през февруари и април тази година, гръцкото правителство се е примолило да надзорната мисия да пусне по-дълго време не само за погасяването на финансовата помощ, но на всички дългове.

По този начин гръцките управници са искали да си спечелят още малко време, за да могат да въведат успешно програмата за фискална консолидация и необходимите структурни промени. Време необходимо, за да намалят ефективно дефицита и Гърция започне да „произвежда” достатъчно големи първични бюджетни излишъци, с които да се овладеят големите задължения и да започнат да се погасяват поетапно.

Отговорът на Европейската комисия, разбира се, е бил отрицателен, защото подобно действие би дало много лошо отражение на останалите страни в еврозоната. Въпреки това запознати коментират, че Германия и Холандия например са между страните, които са готови да обсъдят един подобен план. Каквито и да са слуховете за бъдещето на гръцкия външен дълг, основната цел в краткосрочен план е правителството да започне да изпълнява коректно задълженията си по програмата от Меморандума за финансова помощ. За момента черната дупка между планирано и изпълнено е около 1,6 милиарда евро с тенденции да се влошава, ако правителството не подобри начина на работа и не позабърза ритъма на изпълнение.

В началото на май месец тази година мисията на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия пристигат в Атина отново. Този път няма да оценяват само направеното до момента, но средносрочната оздравителна програма, която гръцките управници още се мъчат да измислят. Поради досега съществуващата структура на държавата, публичният сектор се оказва дълбоко вкоренен в много сектори и индустрии. Това дава възможност за осъществяването на масова приватизация, от която в най-лошият случай министърът на финансите Георгиос Папаконстантиму очаква 35 милиарда евро или в най-добрият 50 милиарда евро до края на 2015 година.

Сценарии за обмяна на част от външния дълг в текущи цени срещу нови ценни книжа с гаранции от Европейската централна банка на принципа на Брейди облигациите, обмислят в Брюксел, за да се справят с гръцкия проблем. Новината е на Файненшъл Таймс, цитирана от гръцкото издание на Катемерини и се позовава на достоверни анонимни източници от Берлин, които както изглежда са добре запознати с настроенията в германската столица. В статията се описва един от възможно най-елегантните начини за преструктуриране на външния дълг на Гърция, подобен на този използван през 1980 година с дълговата криза в Латинска Америка.

Горещо препоръки за дългово преструктуриране отправи и бившия зелен премиер Костас Симитис, който заяви пред вестник Вима, че подобна стъпка ще освободи много блокирани до момента сили в гръцката икономка. Той поясни, че подобно преструктуриране трябва да се направи контролирано и със съгласието на международните кредитори, защото в противен случай няма да има желан ефект. Според него 20 години строги икономически лишения за гръцкия народ, само в името на идеята да се избегне преструктурирането на дълга може да се окаже абсолютно безплодно. „Наивно е да се надяваме, че в следващите 20 години няма да има никакви икономически сътресения, валутни шокове или повишаване на цените на петрола”. Симитис предлага скоростно предоговаряне на условията по изплащане на външния дълг и успоредно с това строго придържане към фискалната консолидация, докато макроикономическите показатели на страната стигнат нивата записани в Пакта за стабилност на страните от съюза.