Галерия

1

Златните години, в които атинската фондова борса държеше обороти над 3100 базисни пункта изминаха безвъзвратно, установяват гръцките финансови анализатори. Днес нейният индекс се върти около 800 пункта и единствената лястовичка, която не донесе пролет в последния месец бе в деня след сливането на Алфа с Юробанк, когато борсата заби около 14%  повишение. То обаче се стопи в следващите дни като ледена висулка в слънчев ден. От есента на 2008 досега главният борсов показател се е сринал с около 73%, които стопиха почти 93 милиарда евро от финансовия пазар на Гърция.

Първият сериозен удар идва, разбира се, с последната световна финансова криза, когато много чуждестранни инвеститори се опасяват, че под един или друг начин проблемите ще засегнат дъщерните дружества на големите банките в югоизточна Европа. Тогава Атинската борса изживява първия си шок и базисният показател се смъква до 1786 пункта. В този период капитализацията на борсата все още достига около 117 милиарда евро според вестник Нафтемборики, което е около 50% от БВП на Гърция. След по-малко от четири месеца, тя се е смъква до 69 милиарда евро.

През „черния петък” на 24 октомври 2008 година в района на Евразия са отбелязани общи загуби от 3,2 милиарда евро, а чуждестранните инвеститори в Гърция започнаха да продават каквото могат, за да се отърват от излишния товар. Базисният показател на гръцката борса продължи да се смъква под 1800 пункта, въпреки че гръцките банки показваха реални печалби в отчетите си. За 24 дни в един от най-тъмните периоди в модерната финансова история гръцката борса загуби 24 милиарда евро. В първите месеци на 2009 спадът продължи с по-бавни темпове.

Идва време и за думата на кредитните агенции, които след световноизвестния гаф с допускането на срива на Лиман Брадърс и започнаха да се оглеждат за слабите крикове на световната финансова система. Високият дълг, бюджетният дефицит  извън европейските норми и известна доза интуиция насочи вниманието на агенциите към Гърция. С него и първото намаляване на кредитния рейтинг на страната от S&P на –А с негативни перспективи. До март 2009 Мудис и Фитч ще обявят отрицателни тенденции за развитието на гръцката икономика, но все още се въздържат от намаляване на кредитния рейтинг на страната.

Нещата се закрепят до известна степен, защото за разлика от западноевропейските банки и тези отвъд океана, гръцката банкова система не се е нагълтала токсичните финансови книжа, които задавиха Щатите през есента на 2008. Гръцки финансови специалисти коментираха пред GRReporter още преди година, че причината не се крие в далновидността на местните банкери, че пазарът рано или късно ще изгърми, а защото гръцките банки в последните 10 години бяха изхарчили много средства да покоряват Балканския полуостров, за да им достигна т средства да закупуват финансови инструменти с висок риск, но голяма възвращаемост.

За фондовата борса идва кратък период на блаженство. Между март и септември 2009 борсата отбелязва значителен ръст и от средно 1535 базисни пункта, показателят се изстрелвана 2800 пункта. Всичко цъфти и се развива. Тогавашният премиер от дясната Нова Демокрация Костас Караманлис обяви предсрочните парламентарни избори. Те се оказват наложителни, защото вече дълговата криза започва да чука на вратата на Гърция, а лидерите от Брюксел не само са намирисали нещо гнило в статистическите данни на средиземноморците, но вече не са предразположени да го толерират. Нужно е да се вземат извънредни мерки, но на Караманлис не му се рискува – предпочита да падне в изборите, отколкото да позволи да бъде запомнен от гърците като премиерът, който започна да съкращава разходи в бюджета.

Предизборните боеве не плашат гръцката фондова борса. Всичко се развива по ноти. Дори спечелването на изборите от социалистите ПАСОК се разчита като позитивно послание с оглед голямата преднина, която имат пред Нова Демокрация. Единният глас на народа в подкрепа на новото управление на Георгиос Папандреу дава допълнителен тласък на борсовия показател и той надминава 2800 базисни пункта. Цялото оживление трае докато първият финансов министър на Папандреу, Георгиос Папаконстантину обяви, че бюджетният дефицит не е нито 6%, нито 7%, а ще надмине 10% от БВП. За този феномен, за който гръцките политици реагираха с изненада, предупреждаваше от дълго време председателят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос, но нямаше кой да го чуе.

Реакцията на кредитните агенции не закъсня и на 22 октомври 2009 Фитч смъкна кредитния рейтинг на Гърция на –А, а след месец и половина го завлече на ВВВ+. Standard&Poor’s. Мудис, които по някаква причина все още са благосклонни към Гърция смъкват рейтинга на А2 с предупреждение, че ако политическото управление на страната не направи рязък завой в икономическата политика на страната, Гърция я очаква бавна смърт.

Докато социалистите на власт се ориентират, какво трябва да се направи и какви мерки би било целесъобразно да предприемат, за да намалят дефицита, времето тече. Решенията за намаляване на заплатите в държавния сектор и пенсиите, както и увеличаването на данъчната тежест се оказва най-бързото решение, което правителството на Папандреу можеше да вземе. То обаче не се прие леко от обществото. Освен това, се оказа крайно недостатъчно, за да покрие пропастта от между публичните приходи и разходи. Гърция изпада от коня на капиталовите пазари и увисва на ръцете на Европа и Международния валутен фонд. Тя получава финансова помощ от 110 милиарда евро през май месец 2010, а показателят на борсата вече се е забил под 1500 базови пункта.

През юни 2010 Мудис „награждава” Гърция с оценката junk, защото инвеститорите губят всякакво доверие в кредитната рентабилност на страната. Нивото на сделките на гръцката борса падат, като следствие от настроенията на международните инвеститори. Нищо не успя да повдигне духа на финансовия пазар в Атина, нито дори общо взето положителните резултати от стрес теста на европейските банки. От него гръцките финансови институции излязоха сухи, с изключение на държавната ATEbank, която непосредствено след оповестяването на резултатите премина към повишаване на собствения капитал.

От септември 2010 до септември 2011 капитализацията на Атинската фондова борса се срина с 22 милиарда евро и от 55,9 милиарда евро, сега се движи около 33,1 милиарда евро. Обещанията за структурни промени и приватизации в началото на годината зарадваха инвеститорите. Гръцката държава, богата на недвижима собственост, която седи неоползотворена на едно от най-хубавите кътчета на стария континент, прие с неохота предложението на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Правителството се съгласи да реализира средносрочен приватизационен план, за да събере средства и с тях да погаси част от задълженията си по набъбналия външен дълг. От нея се очаква да се съберат около 50 милиарда евро за около пет години, като Атинската фондова борса ще играе решаваща роля в процедурата. Нищо от мечтаното не се случи.

Приватизационната програма бе приета в средата на годината с тясна времева рамка, която остана само на хартия. Нито едно публично предприятие не бе „метнато” на борсата, за да си намери нови акционери и корабът на гръцката икономика, заедно с атинската борса продължава да потъва нормално.