Галерия

1

На 11 февруари 2010 е проведена първата среща на върха, посветена изцяло на гръцкия проблем, която според Сапатеро «е обезкуражаваща. Папандреу искаше да получи по-скоро разбиране, отколкото помощ. (...) И желаейки силно да запази националната гордост заяви, че засега няма да иска помощ, че ще продължи да разчита на пазарите и че виждайки европейската реакция обмисля вероятността да отправи искане за помощ до Международния валутен фонд».

Както е известно, тази позиция на гръцкото правителство просъществува съвсем за кратко и през април то прибягва до финансирането на меморандума. Няколко дни след това и малко преди ратифицирането на договора от европейските институции и парламентите на страните-членки, Сапатеро разговаря с Георгиос Папандреу.

«На 2 май говорих с Папандреу. Беше изтощен, но говореше с твърд глас. Беше решен да задвижи искания жесток план за икономии в замяна на икономическата помощ. Едновременно с това обаче ми призна с болка, и известна доза примирение, че не е усетил достатъчна европейска солидарност. Поиска от мен да говоря с Меркел. Обещах да го направя и говорих с нея на 6 май, четвъртък, ден преди извънредната среща на върха. (...) На следващия ден немският парламент трябваше да одобри финансовата помощ за Гърция. (...) Канцлерът обаче знаеше, че планът за Гърция не беше достатъчен и че пазарите бяха започнали да приемат идеята за прехвърляне. Същевременно извънредната среща на върха трябваше да вземе драстични мерки, за да спре атаката срещу еврото и огромната нестабилност на пазара».

«Ккаво искате като гаранция, Партенона ли?»

С течение на времето позицията на Гърция в международен план се влошава все повече, както и финансовите ѝ показатели. Още по-трудно е положението ѝ и поради факта, че тя зависи от страни, чиито правителства искат да изглеждат твърди и непоколебими в очите на своите граждани.

В своята книга Сапатеро говори и за срещите през лятото на 2011, посветени на втория пакет с финансова помощ за Гърция, като споменава «жестоките трудности, създавани от определени страни, като например Финландия, с техните безкрайни изисквания».

По-нататък той продължава: «Това бяха може би най-неприятните мигове, които съм преживявал сред европейските партньори. Беше три часът сутринта и не можехме да постигнем споразумение за 0,25% лихва, като непрекъснато искаха все повече и повече гаранции от Гърция. «Какво искате, Партенона ли, гръцките острови? Докъде искате да стигнете? Това ли искате като гаранция?», бе принуден да извика възмутен Папандреу, дотам бяха докарали този винаги спокоен и умерен политик.

Френският „принос“ по време на срещата на върха в Кан

С книгата на Сапатеро отново изплуват на повърхността всички публикации във френския печат, който по това време многократно се занимава със силния натиск, на който е подложен Георгиос Папандреу главно от бившия президент Никола Саркози и канцлера Ангела Меркел.

Според тогавашните публикации, Саркози не криел гнева си заради гръцкия референдум, който заплашвал с разпад еврозоната, тъй като може да доведе до излизането на Гърция от еврото. Според вестник «Le canard enchaine», след срещата на върха на G20 в Кан френският президент е казал пред своите министри: «Папандреу е глу... (con), истински глу... (connard). Шокира ни всички от G20. В Брюксел ни беше казал, че приема спасителния план, а после съобщи за референдума, без да ни е предупредил. Това беше удар под кръста. Абсолютен скандал. И след всичко това сега трябва и да му благодаря на всичко отгоре».

Според вестник «Le Parisien», след скандала в Кан, Саркози по време на среща с президента Барак Обама описал Папандреу като «луд» и «депресивен».

Действително, както пише в своята книга-дневник на кризата, тогавашният финансов министър на Франция Франсоа Баруан, „трилърът“ за Папандреу в Кан е продължил два часа, като Саркози е бил до такава степен извън себе си, че е крещял срещу гръцкия премиер «you are a f..ing psycho» и «не можеш така да унижаваш президента на Франция».