Галерия

1

Книгата на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро «El dilema. 600 dias de vertigo» («Дилемата. 600 дни световъртеж») открехва леко затворените врати на европейските съвети и срещи на върха и позволява на читателите да хвърлят един поглед зад кулисите.

Книгата разкрива част от процесите, случили се в критичния период от края на 2009, когато правителството на Георгиос Папандреу постави в центъра на вниманието и то по драматичен начин гръцкия проблем, до ноември 2011 и бурната среща на G20 в Кан, която бе последвана от правителствени сътресения в Гърция и Италия.

Както би могъл да забележи човек, гръцкият проблем занимава много автора. Думата «Гърция» се появява в заглавията и подзаглавията на отделните глави, и общо 160 пъти в цялата книга. Показателен е фактът, че «Франция» и «Германия» се появяват 42 и 76 пъти съответно.

Социалистът, бивш премиер на Испания, говори винаги с уважение за Георгиос Папандреу и избягва да го критикува директно.

Подобна позиция на симпатия и разбиране поддържа Хосе Луис Сапатеро и в Кан през ноември 2011, когато Папандреу е критикуван от целия свят, и губи позициите си в Гърция.

В главата, озаглавена «DE NUEVO Grecia... Y AHORA ITALIA?» («ОТНОВО Гърция... А СЕГА И ИТАЛИЯ ЛИ?») Сапатеро пише:

«Пристигнахме в Кан, шокирани от инициативата на гръцкия премиер Папандреу да проведе референдум за нестабилния договор на Eurogroup от 26 октомври. Този договор предвиждаше нови съкращения в Гърция, участието на частните банки в спасяването на страната с принос от 50% и увеличаването на Европейския фонд за финансова стабилност до 1 трилион евро. (...)

Идеята за референдума дойде като гръм от ясно небе за правителствата от еврозоната и за Брюксел. Последваха дни на особена нервност. Изглеждаше сякаш след като стомната бе носена за вода толкова пъти, накрая щеше да се счупи и еврото щеше да експлоадира.

Мислите се подреждаха автоматично. Ако се проведеше референдумът, най-вероятно резултатът от него щеше да бъде отрицателен. В този случай нямаше да бъде отпусната финансова помощ и вероятността от прекратяване на плащанията щеше да е неизбежна. При това с непредвидими последствия, едно от които вероятен шок и масово разпространяване на ефекта в по-слабите страни от еврозоната.

«Посочих му опасностите»

В онези дни много пъти говорих лично с Папандреу относно неговата инициатива. Посочвах му с цялото си уважение, което чувствам към него, сериозните опасности, съпътстващи изненадващото му предложение. Не беше лесно да кажа на Папандреу нещо, което звучеше като упрек.

Винаги сдържан, в дните преди да подаде оставка ми казваше колко изолиран се чувства заради финансовото и социално положение в страната си. Правителството беше изправено пред нарастващи трудности в парламента, след толкова планове за консолидация и съкращения на публични разходи, а икономиката и заетостта вървяха все по-зле. Същевременно тройката ставаше все по-неотстъпчива. «Не мога повече», каза ми той... Разбирах го и не повдигнах повече въпроса за референдума».

Още от първите страници на книгата си Сапатеро поставя рамките, в които се обяснява как се стигна дотам гръцкият въпрос да се превърне в централен проблем на световната икономика. Той описва атмосферата на успокоение и сдържан оптимизъм, царящи в Европа, които са разбити на пух и прах по време на Европейския съвет през декември 2009.

«Тогава по време на срещата на върха новоизбраният гръцки премиер започна да чете един подробен и прозрачен доклад за състоянието на гръцката икономика и по-конкретно за публичните финанси на страната.

Докладът беше разтърсващ, мрачен. След като представи без заобикалки динамиката на дефицита и публичния дълг, Папандреу описа редица особености на гръцката държавна администрация. Не искам да споменавам подробности от нещата, които описа гръцкият премиер по отношение на пенсиите, бонусите за държавните служители или трудностите около определянето на държавното имущество, от уважение към самия него и към неговата страна, която изпита толкова болка по време на кризата.

Георгиос Папандреу спечели доверието на Съвета със своята сериозност и искреност, а подробното му описание на ситуацията не остави равнодушни европейските ръководители. Лицата на доста държавни ръководители и премиери издаваха изненадата им, а някои показваха съчувствие към гръцкия министър-председател».

Шумът, който се вдига през следващите седмици е безпрецедентен, а събитията се развиват с главоломна скорост. През януари Сапатеро говори много пъти с Папандреу. «Сподели ми недоволството си от действията на някои европейски страни. По това време Георгиос Папандреу твърдеше с известна гордост, че страната му може да се справи сама със ситуацията, и че колкото повече реакции вижда от страна на европейските партньори, толкова повече се убеждава да не иска никаква помощ».