Галерия

1

„Намаляването на номиналната стойност на гръцките държавни облигации (Private Sector Involvement-PSI) е подаръкът на банковата система към държавата в процеса на финансово възстановяване”, заяви изпълнителният директор на банка Пиреос, Александрос Манос, който говори във втория ден на форума „Часът на гръцката икономика”. Този подарък обаче представлява много голяма част от капитала на гръцките банки и той ще се плати главно от акционерите на финансовите институции. „Затова имаме нужда от допълнителни средства”.  

Местната финансова система не може да продължи дейността си, ако не се намери допълнително финансиране, което да замени банкерският „подарък” към гръцката държава. В този случай идва на помощ Гърция фонд за финансова стабилност, който се финансира от европейските държави. Той съдържа 30 милиарда евро, които могат да заменят дупката оставена от PSI. Тези средства няма дойдат под формата на преференциален заем, а срещу предаване на част от собствеността на банката в частни ръце. Идеята не се харесва на местните банкери, но перспективите, ако това не се случи са много по-мрачни.

Вторият въпрос, който Александрос Манос изясни бе „Защо е нужно да участието в намалението на номиналната стойност на гръцките държавни облигации трябва да е доброволно?” Защото, ако Гърция заяви, че няма да плати без значение от желанието на кредиторите, то капиталовите пазари няма да допуснат страната да се кредитира до тях, докато не бъдат изплатени двустранните институционални помощни заеми от Международния валутен фон и европейските държави.

Той е категоричен, че страната няма да може да продължи напред, ако не се промени свещената мисъл, която досега движеше държавната политика в Гърция – „най-важното е да всяка се запазят работните места на държавните чиновници”. Новият приоритет на гръцкото управление трябва да е да се запази стойността на недвижимите имоти в страната. Това е основната инвестиция на гръцките граждани, в която са вложени много средства и правилното й разработване може да доведе до привличане на нови инвестиции и съживяване на пазара.

Вече знаем, че няма без рискова операция. Това ни научи днешната дългова криза, заяви Христос Гроцос, който е главен секретар на Асоциацията на гръцките банкери. Дългосрочната рецесия, в която изпадна Гърция доведе до закъснения и затруднения в изплащането на взети в миналото дългове. Ипотечните заеми дадени в последното десетилетие вече стават трудно покриваеми, защото рецесия засегна сериозно пазара на недвижимите имоти. Той настоява, че проблемът е политически и докато в страната не се установи обществено-политическа стабилност, инвестициите няма да дойдат.

Гроцос подчерта, че банковият сектор е един от най-регулираните сектори след производството на детски играчки и атомната енергетика. Въпреки това, финансовата система понася една от най-големите тежести на дълговата криза. Доверието в нея е сериозно наранено и според изпълнителният директор на Attica Wealth Management Тодорос Кринтас то може да се възвърне чрез повишавана на капиталовата адекватност и второто е отговорно кредитиране. „Ликвидността за дълъг период на време ще е ограничена, пазарът на активния капитал както на банките, така на компаниите ще е строго регулиран, а парите в брой ще имат много по-голяма стойност от инвестициите в недвижими имоти и друга собственост”, предвижда в средносрочен план Тодорос Кринтас.

„Не е вярно, че няма средства в международната финансова общност. Те просто все още не искат да инвестират в Гърция”, заяви на форума Сократис Лазаридис, президент на Атинската фондова борса. Проблемът е, че несигурността сериозно се е увеличила и играчите на световния пазар вече са изключително предпазливи. Той припомни, че основната роля на финансовите пазари е да концентрират капитали, като финансира бизнес проекти на компаниите, които участват на борсата. От тази гледна точка, дейността на Атинската борса може да помогне на предприятията да намерят финансиране в период на ниска ликвидност.

 „В Гърция трябва да направим няколко основни неща, за да привлечем нови средства. Първото е да помогнем да се подобри профила на гръцката борса в очите на чуждестранните инвеститори”. От представянето на Лазаридис стана ясно, че основният проблем не идва от функционирането на борсата, а се влияе от отрицателния климат оказан от дълговата криза. Президент на Атинската фондова борса подчерта, че в последните седем години предприятията на борсата са си набавяли около пет милиарда евро годишно, за да финансират дейността си. Той подчерта,  че тази сума е изключително впечатляваща, като се сравни с борсите от региона, включително Египет и Турция. 50% от капиталите на борсата са чуждестранни и принадлежат на инвеститори извън страната, а независимо от икономическата криза в последните две години 45% от дневния оборот на борсата се прави от външни играчи.