Галерия

3

2

1

Предложението на гръцката банка Пиреос да закупи голяма част от дяловете на държавните Земеделска и Пощенска банка предизвика поредица от реакции. Най-активни се оказаха служителите в двете финансови дружества за продан. Те организираха 24-часов протест срещу сделката и блокираха улиците пред централните клонове на двете потърпевши банки. Основните аргументи срещу продажбата на държавните банки, обаче не се оказаха очакваните проблеми на работещите с размера на заплатите или запазването на работните места. Под въпрос се поставя законността на сделката, както и изменчивата политическа позиция на управляващата партия ПАСОК затова дали да има или няма роля държавата в банковия пазар на Гърция.

Председателят на съюза на служителите в Земеделската банка Костас Амудзинас представи специално за читателите на GRReporter основните въпроси, които безпокоят банковите служители в предложението за изкупуване на двете държавни банки от частната Пиреос. Първият и основен проблем, който той представи бе, че според съществуващата законова система правителството трябва да следва конкретни процедури при приватизацията на което и да е държавно предприятие. „Не може който и да е да отиде в Министерството на финансите и да заяви, че иска да закупи определен пакет държавни компании без предизвестие и покана,” казва Костас Амудзинас. Държавата трябва да извърши оценка на активите на обекта  за приватизация с помощта на международна агенция за оценка. След това да последва държавен търг, от който правителството ще може да избере най-добрата оферта.

Друг проблем според банковия служител е цената, която Пиреос банк предлага за изкупуването на 77,31% от активите на Земеделската банка. „В момента управлението на Пиреос дава предложение да купи ATEbank за около 380 милиона евро. По наши начални изчисления само общата стойност на недвижимите имоти, които ще придобие след продажбата обаче надминават 500 милиона евро,” казва специалистът. Той подчертава, че офертата е крайно неизгодна и по никакъв начин не обслужва обществения интерес. В период на криза има един общ спад на оборота в държавата и до голяма степен цените на стоките, услугите, включително и компаниите са изключително занижени. В същото време двете държавни дружества не са във финансова безизходица, за разлика от други частни предприятия, така че няма конкретна причина да бъдат приватизирани.

След настъпването на кризата, сливането на двете държавни банки Земеделска и Пощенска е бил по-вероятният ход, който банковите среди са очаквали. Тази стъпка е в съгласие и с пропагандираната доскоро политика на правителството на Георгиос Папандреу, който в предизборни и следизборни изявления е подкрепял идеята за запазване на държавното присъствие на банковия пазар, обяснява Амудзинас. Така се стига и до третия проблем на предложената сделка.Тя е в пряко противоречие с политическите обещания на ПАСОК, което за съжаление не е нещо ново за днешното управление.

В същото време един ден след обявяването на офертата започнаха поредица от срещи между главните герои в поредната гръцка драма, този път в банковия сектор. Първо двамата изпълнителни директори на Банката на Гърция Георгиос Провополос и на Земеделската банка Теодорис Панелакис се срещнаха с министъра на финансите Георгиос Папаконстантину. Шефът на Земеделската банка е дал кратък отчет за дейността на поверената му финансова институция, а с Георгиос Провополос министърът е обсъдил основните технически въпроси свързани с процедурите за сливане на трите дружества. Правителствените представители все още не взимат конкретна позиция по въпроса, а самият Папаконстантину заяви, че ще бъдат разгледани всички възможни варианти преди да се вземе конкретно решение.

Неутрална засега остава и позицията на министъра на икономиката, развитието и търговския флот Лука Кацели, която също има среща с представители на банковите служители от Пощенска банка. В писмо до медиите от министерството на икономиката Кацели заявява, че ще бъдат проучени всички страни свързани с приватизацията на двете финансови институции и уверява, че до каквото и решение да се стигне, то ще бъде в полза на гръцката общественост.

Гръцките медии наричат предложението за изкупуване на двете банки „скандално” и „новина бомба”, която като цяло предизвика негативни реакции в страната. Остра бе и реакцията на служителите на Пощенска банка, коит блокираха от сутринта входовете на централната сграда на улица Песмазоглу в близост на площад Омония. Входовете бяха окичени с черни знамена и символично затворени с ленти сив скоч. „Не! на разпродажбата на банки”, „Пощенска банка освен числа е и хора”, „Искаме Пощенска банка с държавно участие и обществено-социален характер” бяха част от лозунгите, които висяха окачени на фасадата на централната сграда на банката. Над тях някак подигравателно бе надвиснал в гигантски размери и последното рекламно мото на банката „Сменяме лицето си”, който влезе в обръщение след промяната на маркетинговата стратегия в началото на годината.