Галерия

1

Липсата на финансиране се оказа най-големият проблем на Европа в опита й да наложи приятелски настроени методи за производство на енергия. Това бе заключението от инвеститорския форум за развитие на зелената икономика в Атина, на който присъстваха както предприемачи, така и финансисти и инвеститори от средиземноморските страни, северна европа и дори Африка. Така наречената зелена икономика или по-точно пускането в действие на масивни проекти за производство на енергия от възстановими източници на пръв поглед е идея, около която се обединяват както обществото, така и политиката. На практика обаче се оказва, че извън теоретичните  разговори въпросът остава „От къде ще дойдат парите? ”

Познатите методите и технологии все още предлагат решения, които не са съвършени от инвестиционна или практична гледна точка, което се оказва и най-големият враг на зелената икономика. Независимо от това, Европа продължава да търси обща платформа, в която да се срещнат нуждите на бизнеса и околната среда, така че с общи усилия да се намерят нови начини за намаляване на вредните емисии в атмосферата с поне 20% до 2020 година.

80% от финансирането на зелените проекти в Европа идват от частния сектор. Проблемът обаче е, че порaди световния икономически колапс в края на 2008 година, днес банките не са ентусиазирани от проекти свързани с възобновяемите източници на енергия. Основните причини са, че все още липсват достатъчно гаранции и финансовите институции предпочитат да вложат средства в по-традиционни сектори. Предложението на Йорген Ланг от HSH Nordbank е да се търсят нови инвеститори от застрахователният бизнес и частните пенсионни фондове, които също в момента търсят начини за реализиране на нови инвестиции. Проблемите с това предложение са, че тези финансови институции нямат все още разработени модели за анализ на рисковете и резултатите от този тип инвестиции и все още имат резерви за финансирането на производството на енергия от алтернативни източници.

За предизвикателствата, които стоят пред проектите за производство на енергия от възстановяеми източници говори и директорът на Asset Finance & Leasing към Deutsche Bank Томас Рескен. Той заяви, че страни като Испания, Италия и Гърция са представили поетапен възход в развитието на нови програми свързани изграждането на вятърни и слънчеви генератори, като първенството между тях държи Испания. Този възход е продължил до 2008 година, след което банките са станали твърде прдпазливи. Основаните проблеми, които възпират инвеститорите е, че някои технологии са все още в изпитателен период и развиването им ще погълне много средства и време. Други пък са в по-напреднал етап, но все още произвежданата от тях електроенергия е по-скъпа от тази произвеждана по вече познатите методи, които обаче са екологично неприемливи.

Томас Рескен подчерта, че проектите на средиземноморските страни трябва да са конкурентноспособни, за да могат да се преборят за финансиране с други такива инициативи в западна Европа и северна Америка. Затова той посъветва инициативите от Средиземноморието първо да се обединят, така че да имат по-голяма тежест на пазара на природо-целесъобразно произведената енергия. Също така да се подсигурят анализатори изследващи риска, cash-flow консултанти и като цяло екипи от специалисти, които могат да разработят рисково-свободни модели, за да покажат, че са конкурентни и надеждни на бъдещите инвеститори. Бизнесите, които се ориентирани към развитието на еко-приятелски проекти, трябва да убедят инвеститорите, че в дългосрочен план ще могат да имат възвращаемост и проекта ще има успех. Тук е ролята и на публичния сектор, във всяка държава по отделно да подсигури стабилна среда за изграждане на дългосрочни планове (данъчни политики, постоянни регулации и др.), както и консолидирана политика в областта на разработването и експлоатацията на възстановими източници на енергия.

Плутархус Сакелрис заместник-председател на Европейската инвестиционна банка говори за Средиземноморския план за слънчева енергия, който обединява страните от Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток. Целта на плана е да преодолее предизвикателствата породени от увеличеното търсене на енергия и осигуряване на екологично приятелски решения в областта на нейното производството. Според Средиземноморския план за слънчева енергия до 2020 година страните в пакта трябва да произвеждат 20GW от възстановими източници на енергия, като изгради и международните връзки, които ще имат необходимия капацитет за пренос на произведената електроенергия. Европейската инвестиционна банка планира до 2012 година 25% от отпусканите от нея кредити да са свързани с развиването на про-природни проекти. Независимо от това Плутархус Сакелрис подчерта, че може би финансирането няма да е достатъчно за средиземноморския проект, затова те също трябва да търсят нови инвеститори. Той изрази увереност, че проектът ще е успешен и в дългосрочен план ще даде добра възвращаемост, но важното е в момента предприемачите да убедят инвеститорите в сигурността на техните инвестиции.