Галерия

1

Малките и средни предприятия в Гърция държат първо място между страните от еврозоната в процента на отхвърлените за финансиране проекти. Банките отказват да кредитират над 45% от всички предложения за финансиране на реалната икономика. Този процент е два пъти по-висок от средно приетия в страните-членки. От друга страна лихвите по кредитирането на малките и средни предприятия в Гърция са между 4% и 5% от тези в Германия, Холандия, Австрия и други европейски държави.  Това сочи проучването на Центъра за изследвания и прилагане на нови политики (КЕПП).

Причината за това явление според изследователите се дължи на няколко фактора. Единият е нереално високите гаранции, които банките искат при отпускане на кредит. Другият е високите лихвени проценти и  третият е изключително строгите условия, които банките поставят за погасяване на задълженията. С други думи, популярната напоследък народна мъдрост, че “в Гърция ти дават заем, само ако докажеш, че не ти трябва” беше доказан научно от проучването на КЕПП.

Поради тази причина икономисти и предприемачи се обединяват около идеята, че Европа трябва да се обедини по-тясно, за да подкрепи икономиката на съюза. Те смятат, че парите отпуснати за рекапитализация на гръцката банкова система не са достатъчни. Цената на държавното и частното кредитиране трябва да падне допълнително, за да може да се задвижи гръцката икономика.

“Банковата рекапитализация не е достатъчна за възстановяване на дейността на гръцката финансова система”, заяви председателят на Атинската търговско-индустриална камара, Константинос Михалос. На същото мнение е и бившият министър на финансите Янос Пападониу, който е и ръководител на КЕПП.

“Очевидно е, че политиките, които бяха приложени в Гърция, се провалиха”, заяви Пападониу. “Страната ни представи изключителна пунктуалност по отношение на фискалната консолидация и съкращенията, но се показа неспособна да изпълни задължителните структурните реформи”. Той подчерта, че нито либерализацията на пазара, нито приватизациите, още по-малко модернизирането на държавния апарат не са били приложени на практика, което е довело до задълбочаване на кризата.

Пападониу призна, че са направени значителни подобрения за състоянието на бюджетния баланс, като дефицитът е почти занулен, но това е направено за сметка на размера на външния дълг и на заетостта. Той подчертава, че подобряването на конкурентоспособността на страната е резултат само от вътрешната деноминация с намаляването цената на труда, което не е довело до желаното привличане на нови инвестиции.

“Уроците на Америка няма да е зле да станат урок и на Европа”, заяви Пападониу. Той подчерта, че САЩ е разбрала още в началото на световната финансова криза през 2008, че стабилността на банките е решаваща за икономическото развитие на страната. Затова държавното управление напълно пренебрегва бюджетния дефицит и влива стотици милиарди долари в рекапиталзацията на финансовите институции, част от които дори временно национализира. След като банките са стабилизирани, те започват отново да вливат средства в пазара, задействат механизма на икономиката и дават възможност на предприятията да произвеждат и да създадат нови работни места.

Икономистите на КЕПП подчертават, че Брюксел и най-вече Германия настоява за погрешната формула за възстановяване на гръцката икономика. Те смятат, че момента за обединение на европейската банкова е назрял, както и финансирането с еврооблигации. Това ще гарантира паричен поток с ниски лихвени проценти, които ще активират икономическия растеж. 

Според бившия финансов министър докато Германия настоява за фискалната консолидация пред прилагане на реални мерки за стимулиране на икономическия ръст, Старият континент и в частност Гърция няма да може да се възстанови от сегашната икономическа криза.