Галерия

1

Ден преди изтичането на срока, в който инвеститорите трябва да дадат своите оферти за участие в процеса по обратното закупуване на гръцките държавни облигации, Съюзът на гръцките банки отново се срещна на затворени врати с финансовия министър Янис Стурнарас. След окастрянето на дълга в началото на годината, гръцките финансови институции пак трябва да понесат дългово преструктуриране, което продължава да обезкръвява изтънелите им баланси.

Гръцките банкери си тръгнаха мълчаливи след срещата със Стурнарас и отказаха да коментират пред медиите последиците от участието им в обратното изкупуване на дълга. Управителните съвети на всички големи гръцки банки ще обявят официално решението си дали ще се включат в обратното изкупуване на облигациите в петък следобед. Тяхното участие е почти сигурно, защото от успеха на процеса зависи изплащането на следващия помощен транш от Европа и Международния валутен фонд. В него са включени парите и за рекапитализацията на банките, която по ирония нямаше да е нужна, ако Гърция не бе прибегнала до преструктуриране на дълга.

При средна цена на изкупуване 35 цента за евро дълг, банките се очаква да загубят приблизително 20 милиарда евро. Почти същата сума трябва да получат до средата на декември от помощната програма на Европа. В същото време Гърция заема нови 10 милиарда евро от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), за да може да изкупи част от дълга си държан от частни инвеститори.

Опити в други държави с обратното закупуване на външен дълг сочи, че пазарните цени на облигациите, които подлежат на изкупуване започват драстично да растат след обявяване на процеса. Както е в гръцкия случай, покачващият се интерес на инвеститорите за бърза печалба от доскоро обезценени книжа, може да доближи сериозно пазарните цени до тези предлагани от правителството за обратно изкупуване. Тогава правителствената програма за обратно изкупуване може да не достигне поставените цели за намаляване на дълговата тежест.

Външните инвеститори, които са закупили облигациите на най-ниските им нива в средата на годината ще спечелят от процеса по обмяна, но загубили остават местните играчи, които в случая са банките. Ако пазарните цени на облигациите достигнат или надминат нивата на публичната оферта, гръцките банки ще понесат сериозни загуби за разлика от чуждестранните инвеститори и хедж фондовете. Финансовият министър Янис Стурнарас определя успеха на процеса и подкрепата му от местните финансови институции като “патриотичен дълг” и не им остави голяма възможност за маневри.

Международни и местни финансисти са единодушни, че дори гръцкият buyback да успее, дългът на страната няма да намалее чувствително нито в среденосрочен, нито в дългосрочен план. Като положителен ефект на процеса се смята достигането на известно примирие между Европа и Международния валутен фонд по темата за нивото на дълга. Двете страни достигнаха консенсус за 124% от БВП през 2020, вместо 144% от БВП както се очакваше да достигне без допълнителни действия. Въпреки това тези нива остават приемливи само на хартия, но няма да убедят пазарите, че дългът на Гърция е устойчив.

Междувременно изводите направени в анализа на финансовата криза в Латинска Америка в “The buyback boondoggle” от Кенет Рогоф и Джеръми Блоу (1988) получиха нов отзвук с приближаване на края на процеса по обратното изкупуване на гръцките държавни облигации.

Поредица от финансови анализатори, между които Нуриел Рубини споделят мнението, че гръцкият buyback е загуба на пари на държавния сектор и в средносрочен и дългосрочен план няма да помогне за устойчивостта на външния дълг на средиземноморската страна. Освен това изкупуването на облигации става със средства от официалния сектор, което неизменно ще доведе до загуби в бъдеще за страните от Европа.

Банковите специалисти от Института по международни финанси също са съгласни, че обратното изкупуване на външния дълг на Гърция може да се окаже нож с две остриета. Мнението на Института, което плъзна из социалните мрежи гласи: “Обратното изкупуване на гръцкия дълг предизвиква опасения за по-голяма европейска дългова субординация”. С други думи обратното гръцкия buyback засилва опасенията, че след намаляване на ролята на частните инвеститори, дългът на страната става изцяло отговорност на Европа.