Галерия

1

Стачката на журналистите е с главно искане за подписване на колективни трудови договори между собствениците на медии и съюза на журналистите, както и с останалите синдикални оргнизации, които участват в стачката като тези на редакторите на периодичен електронен печат, на служителите в националната телевизия и радио, на продавачите на вестници в Атина и Пирея,на техниците от частнте телевизии, на фоторепортерите и на литографите.

Гръцките медии и рекламата

Съществува свиване на медийния пазар, както заради кризата и липсата на рекламодатели, но и заради „балонът” от издания, които са съществували неоправдано, подкрепяни от държавни реклами, казва за GRReporter Димитрис Кумбияс – касиер на Съюза на редакторите на всекидневници в Атина. „Балонът в един момент щеше да е спука, но икономическата криза ускори края му. Тези средства, които обслужваха държавната реклама в момента имат проблем, защото такава реклма не същесвува - държавата вече няма пари дори да си плаща дълга. Така че вече не съществува държавна реклама с единствено изключение на Държавната лотария и Държавната игра за залагане за футболни мачове „Стихима”, казва г-н Кумбияс.

Търговските реклами също са спаднали, реклами се дават само за неделните вестници. Съществува и противоречието, че телевизионните зрители се увеличават, а намалява рекламата, въпреки че според правилото колкото по-голяма е аудиторията, толкова повече рекламодатели има. „Зрителите се увеличават не само защото има някои хубави програми, сериали като например „Островът”, който има най-висок рейтинг, но има много малко рекламодатели. Предполагам, че причината за увеличението на зрителите не е само това, че има качествени продукции, но и защото хората си стоят повече у дома”, допълва г-н Кумбияс.

Журналистите в интернет сайтовете

Друга причина за свиването в бранша на медиите е и съществуването на инетрнет. Хората поради икономически или други причина са загърбили вестниците и се осведомяват чрез интернет, но по различен начин. „Може би кризата нямаше да се усети толкова силно при нас – журналистите, ако бяхме убедили по-рано да се смятат за средства за осведомяване и интернет порталите и сайтовете. Нямаше да имаме проблем с работните места. В момента имаме 21 уволнения във вестник „Вима”, тридесет и няколко уволнения във вестник „Етнос”, закриха вестник „Апогевматини”, вестник „Катмерини” и телевизия СКАЙ имат около тридесетина уволнения. В тази криза на печата, никой вече не назначава и се страхувм, че който бъде уволнен оттук нататък, най-вероятно ще трябва да си смени професията. Ако се премести на работа в интернет сайт, формално си сменя професията, въпреки че са новинарски сайтове. Но тези хора няма да се смятат журналисти, защото няма да бъдат осигурявани в Касата на журналистите и редакторите, към която приспадат журналистите, които работят във вестниците, в радиото и в телевизията. Опитваме се да променим закона и да се включат към осигурителната каса и журналистите, които работят в интернет. Но това е искане към правителството. Затова не е включено в момента в нашите искания на стачката, които са отправени към собствениците на медии и подписването на колективните трудови договори. Преди няколко месеца в „закона-метла”, който състави правителството съществуваше и член 67, според който работещите в сайтове и портали трябаше да се смятат за журналисти и да влязат в осигурителната каса на журналистите, което щеше да реши проблема. В момента те работят като свободни професионалисти. За съжаление, този член не беше гласуван, тъй като собствениците на интернет порталите и рекламодателите реагираха. Тези журналисти не могат да се включат и към Съюза на журналистите, защото едно от условията е да са били осигурени в Касата на редкторите и журналистите. За това казвам, че тези, които са уволнени от Вима например и отидат да работят към някой интернет портал може по същество да не си сменят професията, но формално те не могат да се осигуряват в Касата на журналистите и трябва да станат свободни професионалисти. Опитваме се да го оправим това. Но съществува едно затруднение – нашият устав за основаване на Съюза на журналистите е страшно остарял – от 1978. Тогава е имало само вестници, радио и държавна телевизия, след това дойдоха частните радиостанции и телевизии и за един период от време служителите в частните медии се сблъскаха тогава със същия проблем като в момента журналистите от сайтовете. За да се промени този устав, трябва да се съберат 2/3 от членвете на съюза на журналистите, което ознчава над 3000 души, което е изключено да стане. Предишният устав успяхме да го сменим чрез закон и да се включат в осигурителната каса на журналистите и тези, които работят в частните медии, както се опитваме да направим в момента за тези, които работят в сайтовете. Но това не е искане, което е свързано със стачката”, уточнява касиерът на Съюза на редакторие на всекидневници в Атина, който също участва в стачката.

Случаят с вестник „Елевтеротипия”

Исканията, свързани със стачката са колективните трудови договори, уточняваме за пореден път, преди да се отвори приказката за вестник „Елевтеротипия” и изявеното желание от страна на собственичката г-жа Тегопулу да сключи колективен трудов договор със синдикатите. Преди броени дни излезе новината, че някои от гръцките вестници като „Елевтеротипия”, „Елевтерос типос”, „Прото тема” и „Real News” искат да влязат в преговори със Съюза на журналистите и да подпишат колективен трудов договор. Но според думите на г-н Кумбияс вчера в сградата на съюза се е появила единствено г-жа Тегопулу – собственичка на вестник „Елевтеротипия”, за да подпише колективен трудов договор.