Галерия

1

Нова армия от безработни се очаква да залее бюрата по труда в цяла Гърция от началото на есента, когато приключи туристическия сезон в страната. Предвижданията за 2011 година обаче са още по-песимистични. По данни на Атинската промишлена камара следващата година се очакват 150 хиляди нови безработни, които ще останат на улицата след затварянето на поне 60 хиляди малки и средни предприятия и търговски обекти в резултат на икономическата криза в Гърция. В това число не влизат 16-те хиляди търговски обекта в цялата страна, които са обявили ликвидация от началото на годината до момента.

„Много бизнеси в страната изпадат в безизходица и се обявят фалит. Останали сме втрещени от настоящата ситуация. Губим им бройката вече,” изказва притесненията си председателят на Гръцката търговско-индустриална камара Костадинос Михалос. Той пояснява, че в условията на рецесия правителството е задължено да се съобрази с новите икономически условия. Според него държавното управление трябва да задейства бързо механизмите за подкрепа на новите инвестиции и отварянето на нови работни места, като се започне първо от либерализирането на пазара и поощряването на конкурентоспособността. Михалос изразява и притеснението си във връзка с повишаващата се инфлация, но най-големият проблем на вътрешния пазар остава намаленото търсене и липсата на ликвидни средства. Председателят на Гръцката търговска камара Василис Коркидис заяви, че банките са ограничили отпускането на бизнес кредити средно на едно към десет и тази тенденция ще продължи докато вътрешно-икономическата ситуация не се стабилизира. Седем от всеки десет бизнес кредита биват отхвърлени, а осем от всеки десет потребителски заема също не получават одобрение, казва Коркидис. Специалистите от търговската камара са анализирали данните на Банката на Гърция, като крайната картина показва, че за първите четири месеца на тази година са дадени 11 пъти по малко заеми в сравнение с 2009 година.

Гръцките домакинства също започват да правят значителни икономии, които водят до стесняване на пазара. В резултат на това производствените предприятия от леката промишленост в Гърция, които все още устояват на натиска на рецесията работят с около 35% по-малко поръчки в сравнение с миналата година, казва Павлос Раванис председател на атинските индустриалци. Според проучване на Съюза на индустриалците от северна Гърция осем от десет предприятия отбелязват драстичен спад в оборота в сравнение с 2009 година. Най-силен удар в северна  Гърция са понесли мебелните производства и дърводелството, които отбелязват до 55% спад в чистата печалба. Износът на електро уреди, машини и съоръжения е намалял с над 62 на сто за първите шест месеца на тази година. Очакванията за развитието на пазара според доклада на северно-гръцката  камара са изключително песимистични, като двама от всеки трима запитани в анкетата очакват икономическите условия в страната да се влошат допълнително в близко бъдеще.

Не по-розова е ситуацията и в останалите райони на Гърция, където данните сочат също катастрофален спад в оборота на предприятията. Според индустриалците от централна Гърция предприятията работят с между 10% до 50% под капацитета си, поради намаленото търсене на пазара. По-големите предприятия (дори и държавните) прибягват до съкращения на персонала, за да могат да устоят на икономическата стагнация и да запазят компаниите си „живи” докато дойдат по-добри времена.  Предприятията, които избягват съкращенията са по-малките дружества, където намаляването на работни места би означавало прекратяване на дейността като цяло. В стремежа си да запазят колкото се може повече предприятия и търговски обекти в действие, лидерите на търговските и промишлените съюзи призоваха собствениците на недвижими имоти, които отдават помещения под наем за търговски цели да намалят стойността на месечните наеми. Така малките предприятия ще могат да съкратят и част от базовите си оперативни разходи и да устоят на рецесията. Към призива се присъедини и кметът на община Атики Никитас Какламанис, но това не промени картината на пазара и наемът на магазин в центъра на града остава на миналогодишните нива. Затова говори и увеличаващият се брой на пустеещите магазини в центъра на Атина и Солун. Дори и вечно пълният с туристи и граждани район на Плака в столицата е пустеещ в търговската си част.

В настоящата икономическа ситуация търговци и индустриалци са единодушни, че държавата трябва да вземе незабавни мерки за подобряването ликвидността на бизнеса и увеличаването на публичните инвестиции в период на криза. Правителството трябва да вземе в предвид и препоръките на бизнеса в страната и да намали данъчните ставки, както и да задейства незабавно проектите към Националната програма за икономическо развитие за подкрепа на малките и средни предприятия в страната. Един от тези проекти е свързан с отпускането на финансова помощ на малки бизнеси, с която фирмите трябва да погасят задължения и сметки към държавни предприятия. Става въпрос за покриването на сметки за електричество, вода, общински такси и др., както и социално-осигурителни фондове (ако предприемачът изпитва трудности да покрива социалните и здравните осигуровки на служителите си). Василис Коркидис и Костадинос Михалос са единодушни, че тези програми биха помогнали за спасяването на малкия предприемач днес и правителството не трябва да губи повече ценно време за активирането им.