За излизанията и привичките на хората днес:
„Все повече се засилва т.нар. авление „after office”. Става въпрос за една следобедна консумация - от 19.00ч. до 22.00ч. То е логично, че ако си станал в 7.00ч. или в 8.00ч. сутринта не може да си навън до късно. (Освен, ако не си студент). Ако го направиш рискуваш да отидеш на работа и да не можеш да си отвориш очите...”
За себе си и за мечитите си:
„Работя в бранша вече 23 години... Бих искал да направя едно кабаре... За жалост в момента условията са малко особени. Бих искал в него да има сцена, музика и театрална атмосфера. Мечтая си също да има съблекалня, в която да можем да се преобличаме с различни театрални костюми и да даваме малки представления. И така клиентът като дойде няма да види пак същите хора да му сервират... Ще види човек от персонала в стилизирани дрехи, който моментално ще го препрати в далечна посока. Да е като да гледаш представление... Така клиентът ще може да едновременно в София, Париж, Лос Анжелос, навсякъде. Не говоря за странни и чудати неща, нито за нещо крайно, а по-скоро за нещо класическо. Харесва ми класиката. Нещо, което да е по-"бурлеск", както обичаме да казваме тук. Нещо, което да те накара да изпаднеш в еуфория. И самите клиенти биха могли да взимат участие в тези представления. Декорът да е от 1920 или 1930 година. И всичко да бъде на живо, именно в това за мен се крие интересното. Да сме заедно с клиентите в един въобразяем свят. Свят, в който всеки ще се чувства удобно като у дома си и който ще бъде микс от различни елементи.”
Освен в Гърция би могъл да живее в:
„Аржентина, Бразилия, навсякъде. Но в Испания бих отишъл без да се замисля. Ходил съм там много пъти”.
За парите:
„Парите за мен са само едно средство. Не ми е толкова важно да имам къщи или коли. Движа се с велосипед. Имам и един мотор – обикновен скутер, с който също идвам на работа”.
За гръцката музика:
„Тук никога няма да пуснем съвременна гръцка музика. Има много хубава гръцка музика, но тя започва към края на 50-те години. Носи в себе си особен вид звук. Съвременната гръцка музика, особено кръчмарската, не ни вдъхновява. Тук сме пускали музика от 50-те, Манолис Хиотис например. Но ние сме все пак на Балканите и малко или много всеки носи в себе си този вид кръчмарска музика. Можеш да видиш добър джаз изпълнител, който в 03.00ч. през нощта се е качил на масата и танцува цифтетели... Мисля, че всеки от нас носи в себе си балканския елемент. Аз не съм против него и не го критикувам.”
Ако се намери зад граница и чуе гръцка музика:
„Няма да ме досегне много. Ще си кажа: Кръчмарска музика! Ха-ха! И ще си продължа...”
За това откъде взима вдъхновение за заведението и за живота си:
„Вътре от себе, си бих казал. Това разбира се, се променя в различните периоди от време”.
За това как си представя себе си и „Брики” след 20 години:
„За заведението не знам. За себе си – с повече татуировки, с повече обеци, малко по-луд отколкото съм сега.”
На себе си и на всеки един грък пожелава:
„Да имаме добро здраве като цяло и особено в главата. Виждам, че имаме нужда от това. Виждам го по хората, които идват вечер да си пийнат тук. От душата им излиза вътрешният им свят. Излизат чувствата им, в истински вид... Историята на всеки един от нас е различна...”
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
