Галерия

1

Борба за оцеляване ще поведат традиционни европейски и гръцки продукти, като сиренето фета, зехтинът и маслините, по време на следващия кръг търговски преговори в рамките на 9-та среща на Световната търговска организация в Индонезия (3-6 декември).

И то защото група мощни в политически и икономически план страни изглежда са решени да оспорят определянето на европейските стоки за такива със защитено название за произход. Гръцката фета вече е застрашена от „законно копиране“ от страни извън Европейския съюз.

Против признаването на определението „защитено название за произход“ на сиренето фета извън ЕС са се обявили няколко много силни страни – САЩ, Канада, Австралия и Нова Зенландия, които по никакъв начин не искат наименованието фета да бъде признато за защитено в международен план. Защото подобно нещо би изключило, или в най-добрия случай би ограничило, производството на сирене фета в тези страни.

Т.е. дори и ако при производството на бяло сирене се използват същите съставки, както при фетата, би трябвало на опаковката, с която ще се продава продуктът, той да се споменава като бяло сирене от типа „гръцка фета“.

Подобни преговори ще бъдат проведени и за продуктите със защитено географско указание и по-конкретно за зехтина и маслините.

Нищо обаче не се смята за сигурно по време на заседанията на Световната търговска организация, тъй като различните във всеки конкретен случай съюзи между богати и бедни страни често носят неочаквани резултати при преговорите на подобни международни срещи. Освен това гръцката делегация не преговаря директно по време на срещите на Организацията. Въз основа на правилото за единен пазар Европейският съюз преговаря като самостоятелен икономически субект, представлявайки официално всички страни-членки. Поради специфичните интереси на всяка държава-членка обаче, при срещите участват и национални делегации, ръководени от съответния министър, отговарящ за външната търговия. Тази роля за Гърция в момента играе заместник-министърът на развитието Нотис Митаракис.

Определянето и признаването на един продукт като такъв със защитено название за произход или със защитено географско указание, носи множество ползи.

На пръво място то е от полза за производителите и преработвателите, тъй като конкуренцията, която се развива между имащите право на тези защитени названия, засилва доверието към продуктите в очите на потребителите.

Производителите, особено от отдалечени райони, имат възможност да реализират лесно продукцията си, като получават най-добрите цени на пазара.

Също така има полза и за потребителите, които имат възможност да получат ясна информация за произхода на продукта и да купуват стоки с гаранция за качество.

88 продукта със защитено название за произход

Гърция е успяла да получи печата „защитено название за произход“ за 88 продукта, сред които 20 видове сирене, 10 сорта маслини и 27 вида зехтин, 23 зеленчука, плодове и варива, 1 вид хлебно изделие и 1 вид рибно изделие (хайвер от Месолонги), както и за някои други продукти, като шафрана от Козани, меда и продуктите от мастиха на остров Хиос.

Също толкова богат е списъкът с признати традиционни алкохолни напитки (ципуро, узо, кумкуат от остров Корфу, хиоската мастиха и ликьорът китро от остров Наксос), към които непрекъснато се добавят нови.

Дневният ред за развитие от Доха

Т.нар. «Програма за развитие от Доха», започнала за Световната търговска организация през 2001, има за цел да регулира цяла поредица от много важни въпроси, свързани с международната търговия. Основната цел е в центъра на световната търговска система да се постави развитието.

Изводите от преговорите ще трябва да увеличат ползите за развиващите се страни от печалбите на международната търговия и да допринесат за борбата с бедността.

Преговорите в духа на „Дневния ред от Доха“ се извършват в три различни направления.

• Достъпа до пазара на земеделските продукти (включително такси и субсидии), промишлените стоки (известни още като «NAMA» или «достъпа на неземеделски стоки до пазарите») и услугите.
• Създаване на правила, засягащи улесняването на търговията и антидъмпинговите мерки.
• Насърчаване на конкретни мерки за развитие.

Реакции в Гърция срещу споразумението на Европейския съюз и Канада

Междувременно в Гърция се засилват реакциите срещу преотстъпването на определението „защитено название за произход“ за сиренето фета и маслините тип „Каламон“, до което вероятно ще доведе ратифицирането на предстоящия договор за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и канада.

Във връзка с този важен въпрос е започнала междупартийна инициатива, чиято основна цел е да се избегне вероятността чрез договора с Канада да възникне прецедент, който биха могли да използват и други трети страни в бъдеще, като същевременно се осигури защита за всички гръцки стоки със „защитено название за произход“.

Както стана ясно по време на вчерашната пресконференция, дадена от депутатите Георгиос Касапидис (независим), Ангелики Гереку (ПАСОК) и Парис Муцинас (независим), броят на депутатите, обявили се против договора, възлиза вече на близо 100 души, като подписката продължава, а същевременно се очаква актуалният въпрос да бъде поставен отново в парламента.

«Този документ няма логика, нито обслужва националните интереси, тъкмо обратното, дава се възможност на Канада след 2015 да може да продава на пазарите бели сирена с названието „фета“ или „от типа фета“», посочи Георгиос Касапидис, и добави, че това развитие на нещата застрашава близо 400 000 съществуващи работни места, осигурени в производството на фета, както и 150 000 възможни работни места, които биха се създали от евентуалното увеличаване на износа на продукта.

От своя страна Ангелики Гереку подчерта, че въпросният договор с Канада има много тъмни места, и попита дали всъщност има възможност за политически преговори или не. Тя подчерта също така, че «по повод проблема със сиренето фета, би трябвало да започне диалог по същество за всички продукти със защитено название за произход, за да може да се увеличи добавената стойност на земеделското ни богатство».

На свой ред Парис Муцинас разкритикува остро ресорните министри, като подчерта, че «парламентът не е бил изобщо информиран за въпроси, които застрашават сериозни национални интереси».

За необходимостта от създаване на междубраншова организация за сиренето фета говори и професорът по агрономия Емануил Анифандакис (бивш председател на Националната млечна комисия), който подкрепя инициативата на депутатите, като отбелязва, че «въпросният договор в никакъв случай не е полезен за Гърция».

Земеделски субсидии

Още една трудна задача за гръцката делегация на 9-та среща на Световната търговска организация в Индонезия, ще бъде запазването в сегашния ѝ вид на общата земеделска политика на Европейския съюз, особено в частта, която засяга земеделските субсидии.

По време на преговорите на Световната търговска организация през последните години се води непрекъсната война между богатите и бедните държави.

Богатите страни (главно страните-членки на Европейския съюз) искат да запазят защитните мерки за поддържането на земеделския си сектор.

Бедните страни, чиито икономики са основно земеделски (Индия, Северна Африка, Латинска Америка), оказват натиск за премахване на протекционизма, за да може пазарите да се отворят за техните стоки.

Сухопътен транспорт

И накрая, още един важен въпрос от дневния ред на срещата, който засяга Гърция, е транзитната търговия и по-специално транзитното преминаване на сухопътния товарен транспорт.

Както подчерта заместник-министър Митаракис, на този етап Гърция ще се стреми към това либерализирането на транзитното преминаване на стоки да става само чрез двустранни договори, които ще вземат предвид местните особености по отношение на околната среда и трафика.

Той уточни, че този въпрос е особено важен заради увеличения трафик на транзитно преминаващи товарни транспортни средства в областта Тракия, към който се стреми Турция, която обаче не спазва правилата за безопасност на Европейския съюз.