Галерия

1

Борба за оцеляване ще поведат традиционни европейски и гръцки продукти, като сиренето фета, зехтинът и маслините, по време на следващия кръг търговски преговори в рамките на 9-та среща на Световната търговска организация в Индонезия (3-6 декември).

И то защото група мощни в политически и икономически план страни изглежда са решени да оспорят определянето на европейските стоки за такива със защитено название за произход. Гръцката фета вече е застрашена от „законно копиране“ от страни извън Европейския съюз.

Против признаването на определението „защитено название за произход“ на сиренето фета извън ЕС са се обявили няколко много силни страни – САЩ, Канада, Австралия и Нова Зенландия, които по никакъв начин не искат наименованието фета да бъде признато за защитено в международен план. Защото подобно нещо би изключило, или в най-добрия случай би ограничило, производството на сирене фета в тези страни.

Т.е. дори и ако при производството на бяло сирене се използват същите съставки, както при фетата, би трябвало на опаковката, с която ще се продава продуктът, той да се споменава като бяло сирене от типа „гръцка фета“.

Подобни преговори ще бъдат проведени и за продуктите със защитено географско указание и по-конкретно за зехтина и маслините.

Нищо обаче не се смята за сигурно по време на заседанията на Световната търговска организация, тъй като различните във всеки конкретен случай съюзи между богати и бедни страни често носят неочаквани резултати при преговорите на подобни международни срещи. Освен това гръцката делегация не преговаря директно по време на срещите на Организацията. Въз основа на правилото за единен пазар Европейският съюз преговаря като самостоятелен икономически субект, представлявайки официално всички страни-членки. Поради специфичните интереси на всяка държава-членка обаче, при срещите участват и национални делегации, ръководени от съответния министър, отговарящ за външната търговия. Тази роля за Гърция в момента играе заместник-министърът на развитието Нотис Митаракис.

Определянето и признаването на един продукт като такъв със защитено название за произход или със защитено географско указание, носи множество ползи.

На пръво място то е от полза за производителите и преработвателите, тъй като конкуренцията, която се развива между имащите право на тези защитени названия, засилва доверието към продуктите в очите на потребителите.

Производителите, особено от отдалечени райони, имат възможност да реализират лесно продукцията си, като получават най-добрите цени на пазара.

Също така има полза и за потребителите, които имат възможност да получат ясна информация за произхода на продукта и да купуват стоки с гаранция за качество.

88 продукта със защитено название за произход

Гърция е успяла да получи печата „защитено название за произход“ за 88 продукта, сред които 20 видове сирене, 10 сорта маслини и 27 вида зехтин, 23 зеленчука, плодове и варива, 1 вид хлебно изделие и 1 вид рибно изделие (хайвер от Месолонги), както и за някои други продукти, като шафрана от Козани, меда и продуктите от мастиха на остров Хиос.

Също толкова богат е списъкът с признати традиционни алкохолни напитки (ципуро, узо, кумкуат от остров Корфу, хиоската мастиха и ликьорът китро от остров Наксос), към които непрекъснато се добавят нови.

Дневният ред за развитие от Доха

Т.нар. «Програма за развитие от Доха», започнала за Световната търговска организация през 2001, има за цел да регулира цяла поредица от много важни въпроси, свързани с международната търговия. Основната цел е в центъра на световната търговска система да се постави развитието.

Изводите от преговорите ще трябва да увеличат ползите за развиващите се страни от печалбите на международната търговия и да допринесат за борбата с бедността.

Преговорите в духа на „Дневния ред от Доха“ се извършват в три различни направления.

• Достъпа до пазара на земеделските продукти (включително такси и субсидии), промишлените стоки (известни още като «NAMA» или «достъпа на неземеделски стоки до пазарите») и услугите.
• Създаване на правила, засягащи улесняването на търговията и антидъмпинговите мерки.
• Насърчаване на конкретни мерки за развитие.

Реакции в Гърция срещу споразумението на Европейския съюз и Канада

Междувременно в Гърция се засилват реакциите срещу преотстъпването на определението „защитено название за произход“ за сиренето фета и маслините тип „Каламон“, до което вероятно ще доведе ратифицирането на предстоящия договор за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и канада.