Галерия

1

Какво от това, че гръцкото общество стене под тежките данъци и вижда с всеки изминал ден доходите му да намаляват. За стотици бивши депутати, техните вдовици и...неомъжени дъщери гръцката държава си остава същата млекодойна крава, от която искат да издоят още повече мляко.

Едва миналата година, след като Гърция подписа меморандума за икономическа помощ бе променен „древният” закон, според който неомъжените дъщери на държавните служители продължават да получават пенсиите им след тяхната смърт. Но и досега осигурителните каси изплащат пенсии на жени, които не са работили дори и един ден през живота си и, разбира се не са встъпили в брак, за да не загубят парите от пенсиите на тате.

С осигурена правна защита от 15 адокатски кантори бившите депутати и техните наследници са подали жалби в Сметната палата, която в Гърция е и съдебен орган и изискват да им бъдат отдадени стотици милиони евро. Ако съдебните власти се произнесат в тяхна полза общата сума, която ще се разпредели ще достигне почти до половината от бюджета на парламента за една година.

Според председателката на Сметната палата около 850-те ищци изискват да им бъдат дадени парични суми за пенсии със задна дата, като в някои случаи те надминават 250 хиляди евро. Искането им се базира на прецедентото съдебно решение за заплатите на съдиите, чрез което те получиха повишения на заплатите си за предишните пет години под формата на вноски. В Гърция заплатите на депутатите се равняват на заплатата на председателя на Върховния съд Ареопаг.

Ищците се разпределят на три категории. Първите искат парите според преизчислението на заплатите на съдиите в периода 2003 – 2007. Вторите са тези, които не са се включили тогава и сега си искат повишенията обратно, и то с лихви. Третата категория „онеправдани” си търсят правото от 2008 насам.

В статия на вестник Етнос се посочва, че бивш депутат, който подал иск за 233.681 евро спечелил делото, но държавата подала молба за обжалване и от тогава въпросът остава нерешен. Председателката на Сметната каса заяви пред членовете на парламентарната комисия за институциите и прозрачността, че конкретното решение било върнато обратно в пленума на съда, който ще се произнесе дали всички действащи след 2008 депутати получават тези суми.

В дискусията се намеси дългогодишният председател на парламента Апостолос Какламанис, който припомни решението на депутатите да не приложат и върху своите заплати повишенията на съдийските, като подчерта колко лесно може да бъде предизвикана бурна реакция в общественото мнение. Така или иначе през 2008 подложените на обществения натиск политически лидери се обявиха устно против увеличаването на заплатите на депутатите. Всеизвестно е обаче, че устните обещания нямат никаква стойност пред един съдебен прецедент и реално не обвързват никого, както пролича от стотиците искове от бивши депутати към правосъдието.

До момента никой от сегашните депутати не личи да е предприел действия по съдебен път с цел да изиска увеличение на заплатата си с обратна дата. Изданието коментира, че те се опасяват от реакцията на своите гласоподаватели.

Въпреки това всеки депутат е напълно наясно, че може да се обърне към съда във всеки момент, дори и когато напусне парламента. Ситуацията няма да бъде променена, ако самия парламент не промени своята собствена гласувана през 1974 резолюция, според която депутатите получават заплати, равни на заплатата на председателя на Върховния съд Ареопаг.

Според източниците на вестник Етнос ако някой бивш депутат с парламентарен стаж над 18 години спечели своя иск в Сметната палата ще му бъде присъден процент от 75 – 80 на сто от определената за председателя на Ареопага сума със задна дата. Тя се определя на над 100 хиляди евро. Един депутат със стаж от пет години пък ще получи около 30 хиляди евро.