Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Бизнесът на антикварите и последствията от ударите на кризата

06 Ноември 2009 / 13:11:51  GRReporter
4357 прочитания

Марина Николова

Всеки, който е посетил Атина почти сигурно е, че се е разходил из уличките около площад Монастираки. Районът привлича туристите и атиняните с цялата шарения на площада, малките магазинчета за сувенири и гледката „като на картичка” към Акропола – там винаги може да седнеш за едно кафе и да се насладиш на следобедното слънце.

И преди хиляди години по тези места е кипял живот, хората са се срещали и обменяли последните новини, а търговците са продавали стоките си докарани от останалите части на древна Елада и от пазарите на изтока. Сега от магазините и бутиците около Монастираки и Плака можете да се сдобиете с последния модел на най-носените кецове, да си вземете сувенир, хеви метъл музика, да хапнете сувлаки и да разгледате антикварните вещи и предмети втора употреба. На площада са си разпънали върху чаршафи стоката скитащи се търговци от африканските страни, от Индия и Пакистан, които продават играчки, чанти и чадъри.

Пазарът на Монастираки е известен и като flee market – бълхарският пазар, защото преди повече от половин век по време на двете световни войни там са се продавали употребявани кревати, дрехи и съдове. Малко по-късно се появяват и магазинчетата за антики и колекционерски предмети. Те все още са си там – на площад Ависиния, където животът тече на много по-бавни обороти, отколкото две преки по-нагоре, където се намират колоритните кафета с гледка към Акропола.

Магазинът за прочетени книги на Маринос Папуцис съществува повече от двадесет години – „отворих го аз заедно с една госпожа. Тогава кварталът не изглеждаше така, както е в момента. Преди идваха по-малко хора и ги нямаше туристическите магазинчета. Имаше единствено антиквариати и магазини за камбани и предмети направени от бронз, но те затвориха и сега продават сувенири” разказва г-н Папуцис.

В преките около централната търговска улица на Монастираки е пълно с антикварни книжарници, магазини, в които се продават дискове с филми или музика, ръчно направени дървени мебели и предмети с колекционерска стойност.

Преди бяхме десетина книжарници за книги втора употреба, а сега сме останали пет из целия район около Монастираки – някои собственици остаряха, други излезнаха в пенсия. Но това е изморителна работа и трябва да си по цял ден в магазина и най-вече в неделя, когато всички ходят на плаж. За нас няма събота и неделя” разказва собственикът на книжарницата.

Ние не работим с туристи. Много рядко идват тук туристи, имаме много малко книги на английски език. Клиентите ни са най-вече гърци. Например, през лятото идват при нас тези, които са заминали преди години за Америка, или атиняни, които живеят в провинцията и се прибират, за да гласуват на изборите” допълва г-н Папуцис.

По какъв критерий избирате книгите?

Нашият критерий е какво се търси от хората. При нас няма да намерите правна и медицинска литература. Най-вече имаме литература - стари издания, които са много ценни, но и такива, които ги продаваме за по едно-две евро. Например, преди продавахме едно списание „9” – притурка към вестник, което беше за комикси, но хората престанаха да го купуват и ние престанахме да го продаваме.

Откъде взимате книгите, които продавате?

Например ти си решила да се преместиш в друг квартал, но до момента си живяла в тристаен апартамент, а сега се местиш в двустаен. Е, първото нещо, с което ще се разделиш са книгите, които вече си прочела. И вместо да ги изхвърлиш – ще ми ги донесеш на мен да ги купя или ще ги подариш на някоя фондация или училище. Или пък – купуваш си една нова книга, но приятелят ти ти прави подарък на следващия ден същата книга. Носиш ни едната и ни я продаваш.

В момента от какво се интересуват най-много хората?

Най-вече от литература и това е добре. Най-вече младите хора четат.

С кризата как се промениха нещата за вас?

Носят ни повече неща да купуваме ние, отколкото книгите, които продаваме. В криза сме, чувства се. Но аз казвам така: от този магазин се хранят три семейства и докато си покриваме разноските и е пълна тенджерата, само трябва да се радваме! В момента не може да си пазиш парите в банка. Няма да се оплаквам, по-добре да гледаме с усмивка на живота.

Малко по-нататък от магазинчето за книги на г-н Папуцис, се намира леко поизоставена постройка, пред която са поставени маси с дискове и DVD-та на старо. Собственикът на това малко магазинче се бори, за да оцелее – антиквариатите, които са се намирали до неговото магазинче вече са сложили катинар. Наемите на помещенията са твърде високи, а те не могат да ги плащат с парите, които изкарват. И така лека-полека уличката е започнала да променя лицето си и да се виждат все повече нови тавернички и кафета.

Аз живеех 17 години в Ню Йорк и винаги съм искал да живея в стар град и там да си направя магазин. Намерих това магазинче и го купих през 1992 г.” разказва собственикът на магазинчето за дискове. „Беше в много лошо състояние – когато валеше водата се стичаше по стените, но го пооправихме. И оттогава съм тук, не съм се връщал в Америка. Тук е хубаво – работа да има. Но сега ще преминем през голяма криза – работата много е намаляла. От миналата година приходите са ми паднали точно наполовина. Ако магазинчето не си беше мое, нямаше да се справя и да му плащам наема. Има много разходи по него, постоянно, всеки ден. Търпение. Сега най-много се продават DVD, повече от всичко друго.”

Той харесва работата си, но споделя, че се чуди дали да не смени бизнеса – „вече се замислям дали да не го дам под наем и да стане таверна. Тук до мен имаше антиквариати, но когато собственикът направи ремонт на къщата, ги изгони. Сега го дава за 10 000 евро на месец. Много са парите.”

Категории: Обществокризаантиквари
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus