Пълната либерализация на гръцкия пазар може да доведе до тринайсетпроцентов ръст на БВП в средносрочен план, в това число влизат премахването на ограничението за транспортни лицензи, прекратяването на каботажа, свалянето на ограниченията за максимален брой на предприятия, които предлагат определени услуги като цяло. Това заяви икономическият анализатор и председател на Института за търговски и индустриални изследвания Янис Стурнарас на среща за оценка на деветте месеца на управление на правителството на ПАСОК. Срещата бе организирана от Гръцко-американската търговска камара, като в нея взеха участие както нейният председател Янус Граматидис, така и икономическият специалист от Boston Consulting Group Никос Вретос.
„Не се поддавайте на изнудване по пътя към икономическа стабилност,” призова правителството Янус Граматидис във връзка с текущата стачка на превозвачите в Гърция. Той категорично обяви подкрепата си за реформите в местната икономика и освобождаването на затворените професии, като едно от главните условия за повишаване на конкурентоспособността на гръцките стоки и услуги. Бизнес кръговете в страната представени от Гръцко-американската търговска камара са на мнение, че улесняването на административните процедури и развитието на пазарната икономика ще привлекат много бързо преки чужди инвестиции (ПЧИ), които могат да ускорят икономическото оздравяване на Гърция.
„Не очаквайте, че утре ще дойде Крайслер и ще направи завод в Гърция. По-вероятно е за подобни инвестиции да се насочи към Китай или Кореа, но не и Гърция,” коментира правилното определяне на инвестиционните цели Никос Вертос. Той определи основните сектори, които биха представлявали интерес за чуждестранните инвеститори са туризмът, транспортните услуги, енергетиката, хранителна промишленост и земеделие. Държавата трябва да създаде подходящи условия в тези области, така че да улесни възраждането на производството и износа.
Като цяло специалистите подчертаха, че задачата с която се е нагърбило днешното държавно управление е трябвало да се прилага последователно в последните поне десет години, за да се избегне общественото напрежение в последните месеци. Те определиха икономическата политика на правителството на Георгиос Папаконстантину като правилна, но дадоха и своите предложения за по-бързото възстановяване на финансовата стабилност в страната.
В същото време мисията на МВФ, Европейската комисия и ЕЦБ продължава своите поетапни проверки в гръцките министерства, като нaред мина и това на министъра на икономиката, развитието и търговския флот. Основните въпроси на комисарите са били поставени около средното равнище на цените в страната, инфлацията и държавните проекти субсидирани с европейски пари.
По отношение на средното равнище на цените, комисарите са отбелязали, че независимо от рецесията и намаленото потребление като цяло, цените на пазара не са отбелязали съществен спад. Според анонимен източник от министерството на икономиката, това се дължи на конкретните характеристики на гръцката икономика, която се крепи на голям брой малки предприятия. Те нямат голяма еластичност в ценообразуването, поради липсата на ликвидни средства. Според същия източник за голяма част от тези предприятия и търговци, резкият спад в цените на стоките и услугите, които предлагат би означавало фалит. Друга причина, която блокира адекватното свиване на предлагането (също на ниво цени) към търсенето е високото ниво на оперативните разходи на търговските и производствени предприятия в страната. Нивото на разходите за наем, електричество, данъчни задължения и лицензи и др. в Гърция е все още високо, което не предразполага малките и средни предприятия в страната да намалят цените на предлаганите от тях стоки и услуги.