Кирил Пандов и неговата партньорка Сандра Гавала през 2008 г. станаха за шести път шампиони на Гърция по латино танци. Освен състезатели на световно ниво, те имат и собствена школа за танци „Виваденс Студио”. В интервю за Марина Николова Кирил заявява, че е влюбен в своята професия, той е едва на 25 години и е зодия козирог.

Вие станахте шампиони на Гърция за шести път. Кой от тях ти е оставил най-хубав спомен?

Да, вече шест пъти сме шампиони на Гърция по латино-американски и по тен-данс. Най-много се развълнувах първия път, когато спечелихме. Конкурсът беше в Солун и имаше много двойки, които се състезаваха. Тогава аз току-що бях пристигнал в Гърция и за първи път се състезавах тук. Преди съм идвал като дете на почивка или за различни шоу-програми, но никога на професионален конкурс. Малко се притеснявах и си мислех дали ще вземем първото място. Имаше много двойки, но ние ги победихме. Изобщо не очаквах, че ще ни изберат, защото аз бях нов тук. А тук съществува политика на двойките – коя е по-стара двойка, коя е по-можеща и т.н. Преди да дойда в Атина, в София бях седем пъти републикански шампион в групата за юношите. Така че имах самочувствието на професионалист, но ми беше интересно дали и тук ще ме изберат за първото място. Беше много хубаво, но и много трудно. 

Как се запалихте по латино танците?

Бях съвсем малък – на около пет години. Вкъщи родителите ми слушаха много музика и аз вдигах ръце и подскачах. И те решиха, че ме влече музиката и танците. Когато ме заведоха в кварталния клуб по латино танци изобщо не ми хареса и не исках да остана. Беше пълно с момиченца и имаше съвсем малко момчета. В началото много се чудех какво точно ще правя там и родителите ми насила ме караха. Но след първия месец ми стана по-добре. А сега вече насила трябва да ме изкараш от залата. Това е моят живот, аз само това мога да правя. Ако е необходимо, може и нещо друго да започна, но...(смее се)

Какви качества притежава добрият партньор?

Първо, трябва да е човек - да е добър и внимателен с партньорката, да изслушва, винаги да е в позицията да разбере и да помогне на другия човек, защото като двойка двамата много трябва да се разбират. Не трябва да си изобщо егоист, защото иначе всеки ще гледа неговата си част. Но в този спорт всеки е егоист. Спортът ни кара да имаме даден стил – на обличане, на поведение, и това ни задължава постоянно да се оглеждаме. Понякога това пречи на много от двойките и става повод за скандали по време на танци и по време на тренировки. Страшно много се караме. Кой кого е бутнал и кой е сбъркал... Но други двойки стигат и до по-големи крайности. На второ място трябва да се гледа визията. Да има хубаво тяло, мускулесто, да следва диета, за да може да играе с лекота на пистата. За жените е особено важно, защото те носят обикновено къси рокли и трябва да имат наистина хубаво тяло. И оттам нататък има и други детайли – трябва да имаш пари, защото този спорт е страшно скъп. Това е страшно скъпо хоби.

Вие имате ли спонсори?

Тук в Гърция никой не финансира спортните танци. Много е сложно. Каквото ние си изкараме, го даваме за танците. Преди няколко месеца португалската фирма „Румос” започна да ни спонсорира с обувки.

Колко скъп спорт е вашият?

За да разберете за какво става дума – една тренировка за 45 минути е 150 евро. Това го плащаме ние от джоба си. Сега ще ходим в Англия. Там не може да се отиде за 2-3 часа, защото е смешно. Правят се минимум 10 часа. Ние сега сме решили да направим 15 часа, за да сменим някои техники. Плюс разходите за самолетните билети, хотел и джобни. И затова казвам, че този спорт е много скъп. Но ако някой си го има като хоби, е различно. Само че ние искаме да напреднем в йерархията. Сега в Гърция сме първи, а в света сме в топ 24.

Вие имате ли треньор в Гърция?

Не. Ние имаме треньори в Германия и в Англия. В събота пак заминаваме на уроци за четири дни. Но тук ние сме тези, които тренират останалите.

Вие със Сандра Гавала как се намерихте, как се харесахте и решихте, че ще танцувате заедно?

Историята е много странна. Аз бях на шампионат във Варна. Тогава бях на 17 години и станахме първи с моята партньорка. Сандра беше отишла, за да намери учител по танци за училището тук. Видя ме, хареса ме и ми предложи да сключим договор за работа за тук, в Гърция. Но не като състезателна двойка. Тя ми каза, че тук ще си намеря дама за състезанията, с която ще представляваме Гърция по конкурсите. Тогава това ми се видя много сложно, а и бях едва на 17 години. Аз по принцип трудно поемам рискове, на мен ми е необходима сигурност. Тогава майка ми ме окуражи. Майка ми е човек на риска, има страхотна сила и понеже съм едно дете – нямам брат или сестра, напълно ме подкрепи и ме тласна към новото. Сандра постоянно ми звънеше, изпрати ни договора... Аз бях много негативно настроен към тази промяна. Тъкмо започвах и висше към Националната Спортна Академия. Тогава майка ми настоя и на другия ден си събрахме багажа и тръгнахме. Стана много спонтанно, много бързо. Дойдохме тук и започнах работа, но казах на Сандра, че искам дама, за да продължа развитието си.

Сандра танцуваше, но никога не е ходила по конкурси. Докато аз бях спортист – всяка събота ходех по конкурси, постоянно бях на уроци. Бяхме на съвсем различно ниво, но в началото се хванахме заедно докато си намеря дама. Видях, че тя има страхотен талант и може да постигне много – хареса ми стила й, поведението й. Видях, че има хляб и започнахме упорита работа. После си намерихме треньор, който ни направи като двойка и така започнахме със състезанията...

Как съчетавате бизнеса със състезателните танци?

Много е трудно. Ние с нея много често си говорим на тази тема. Нашата връзка със Сандра е на няколко нива – ние сме като управители в училището и трябва от една страна да внимаваме всички да се чувстват добре. И второ – ние трябва да сме добре помежду си като двойка, защото това е нашият живот. Ние със Сандра сме страхотни приятели. Но приятелската обич няма нищо общо с работата. Много често се караме и сме в контра. Но се справяме, учим се...

Коя държава изкарва най-добрите латин танцьори според теб?

Германците са страхотни. Брайън Уотсън и Кармен до 2007 г. бяха осем пъти световни шампиони. Той е от Южна Африка, а тя е от Щутгард. Тя ми е идол и е много странно, че идолът ми е жена. Много ми харесва темперамента й, хъса й. Тя излиза на пистата и се раздава отвсякъде. Това ми харесва – че се раздава изцяло! Те отскоро също са ни треньори.

Какво означава танца за Вас – работа или забавление?

И двете. Аз съм голям късметлия, защото правя това, което ми харесва. И го правя с душа и с кеф.