Галерия

1

Емилия Кралева е новият посланик на България в Атина от месец май 2012. Тя е представител на модерното лице на българската дипломация, което се отличава с висок професионализъм и прагматично отношение към спецификата на междудържавните отношения. Завършила е история в Софийския университет “Свети Климент Охридски” и още по време на следването си специализира балканска история. 20 години работи в Министерството на външните работи, където се занимава с балканските отношения и с координирането на общата външна политика и политиката на сигурността на Европейския съюз. Освен в Атина е работила и в посолството ни в Лондон. В гръцката столица се връща след осемгодишно прекъсване и със спомените от Летните олимпийски игри през 2004. С посланик Емилия Кралева разговаря Мария Спасова.

Вашият мандат започва в един период на безоблачност в българо-гръцките отношения, от една страна и на голяма икономическа, политическа и социална криза, от друга. Кои са професионалните ви предизвикателства в следващите три години?

След доста години работа в областта на българо-гръцките отношения за мене е предизвикателство да се върна отново в Атина, вече като ръководител на мисията ни. Трябва да допринеса за тези токлова добри отношения да се изпълнят с още повече съдържание, което ще отговаря на съвременната епоха и ще помогне на двата народа да се сближат още повече, да разбират по-добре проблемите на другия и да могат да си помагат взаимно да ги преодолеят.
    Смятам, че е много важно да се подобрят директните връзки между двете администрации. И двете страни сме членки на Европейския съюз, имаме обща законодателна основа, на която да стъпим и можем много лесно да работим в тази посока, ако има общо разбиране какви възможности ни предоставя тя. Има винаги какво да се направи, да се насърчат много области. Първо и основно е да се допринесе за подобряването на икономическото сътрудничество, то е най-важното, номер едно.

Кои са приоритетните области за икономическо сътрудничество? Къде има най-голям потенциал за развитие?

Според мене има потенциал във всяка една област. Всичко се развива добре, но винаги може още по-добре. Разбира се, че трябва да се развиват икономическите връзки, двете страни имат безкрайно голям потенциал за развитие в областта на туризма. Гърция е традиционна туристическа страна, България също, макар и в друга сфера. Има възможности за комбиниране на това, което предлага едната и другата страна. Разбира се, че и ние имаме море и плажове, но това, което можем да предложим в един комбиниран пакет са планините. Не е само ски туризмът, има много неизползвани възможности - спа туризмът, селският туризъм, т.е. все неща, от които се интересува съвременният човек не само в Европа, но и в цял свят.

Защо тези възможности не са използвани досега от туристическите предприемачи и какви са инструментите на държавите да въздействат на върху една сфера като туризма, която е предимно частна?

Наистина всички очакваме пазарът да се самоорганизира, защото отдавна никой не вярва в намесата на държавата в икономиката. След кризата започна да се говори за тези възможности. Не смятам, че това е работа на държавата, но тя може да създава съответните условия и да поощрява частната инициатива в двете държави. Комбинирани туристически пакети съществуват и в момента, те например се предлагат на японския пазар. Но тази практика може още да се насърчи.

Гърция е един от най-големите инвеститори в България. Как икономическата криза влияе на тези инвестиции, в кои области те са най-успешни и в кои има потенциал за развитие?

Като щяло гръцките инвестиции в България са много успешни. Наскоро българският президент Росен Плевнелиев се срещна с различни кръгове водещи гръцки бизнесмени и инвеститори в България и отвсякъде отзивите бяха основно положителни. Става дума за отрасли като телекомуникациите, стоманодобивът, производството на алуминиеви изделия. Имаме много инвестиции и в българския туризъм, в хотелски вериги. Всяка една от тях има някакви проблеми, но предимно са успешни тези инвестиции. Гръцките банки все още са абсолютно успешин в България и за това допринася здравият финансов климат у нас, както и надзорът, който се осъществява от Българската народна банка. Въобще условията за правене на бизнес у нас са много добри. Гръцките бизнесмени много добре се вписват в средата в България, намират своята пътека и повечето наистина са много успешни.

По време на тези разговори обсъдихте ли бъдещи идеи за неизползвани възможности за сътрудничество?

Най-важният резултат беше решението да се проведе съвместно заседание на двата министерски съвета във възможно най-кратки срокове - до края на октомври или началото на ноември. Това съвместно заседание, за да е успешно, изисква много сериозна подготовка от страна на цялата българска и цялата гръцка администрация. На него ще се конкретизират много нови идеи и проекти.

След атентата в Бургас много актуално стана и сътрудничеството в областта на борбата с тероризма и организираната престъпност. Доколко успешно е то?

И до момента това е много успешна област на сътрудничество, атентатът в Бургас дори не е повод да я коментираме. Няма как подробности да бъдат публично обявявани, но в тази област се работи много активно. Каналът на комуникация е директен и има конкретни успехи в това отношение. Сътрудничеството е много тясно и няма и елемент на сянка. Казвам го с удоволетворение като посланик.

Каква е позицията на Гърция по отношение на включването на България в шенгенското пространство?

На ниво държавен глава, на ниво министри на вътрешните и на външните работи, на всички нива, при всички мои контакти не съм чула досега някой да е против или да поставя някакви допълнителни условия за приемането й в Шенген. Имаме абсолютна подкрепа в това отношение, потвърдена и на съвместните заседания, които се провеждат по тази тема, включително и на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз. Навсякъде Гърция ни подкрепя. В момента, в който изпълняваме всички условия не Гърция е страната, която поставя нови, несъществуващи условия и не създава пречки. Не искам да звучи всичко в розово, но наистина от страна на Гърция имаме безусловна подкрепа, защото на практика ние сме готови с изпълнението на критериите.
    Влизането ни в шенгенската система е от взаимен интерес и за двете държави.  Гърция ни подкрепя не защото е наша приятелска държава, а защото то наистина е във взаимен интерес. Предстои да установим канали на сътрудничество и когато отпадне тази формална граница между двете страни. С включването и на Румъния пътят от Гърция до Централна Европа ще бъде напълно отворен. Това ще активизира допълнително сътрудничеството между съответните български и гръцки институции.  

Как двете страни си сътрудничат за ограничаването на нелегалната имиграция?

Много се върши в тази насока. Понякога възникват въпроси и проблеми с конкретни случаи, но много бързо се разрешават. Имаме разменени представители на двете министерства на вътрешните работи и те са изключително активни. Те са добили известност като полицейски аташета, но наименованието не отговаря на длъжността им, която е много по-обхватна. Той представлява всички компетенции на едно вътрешно министерство, а не само на полицията.

Една много подценявана област на сътрудничество е културата. В София от няколко години има офис на Гръцката фондация за култура. В Атина обаче няма български културен дом. Защо?

Да, има известно подценяване, но то се дължи на финансови затруднения. При една много рестриктивна бюджетна политика, която се провежда и в двете страни може да се очаква такова изоставане. Ние можем да се възползваме от опита на Гърция в това отношение и също да създадем една фондация, която да ни преставлява не само в Гърция, но и навсякъде по света. Културата, обаче, също е област, която не е необходимо да бъде дотирана от държавата, това беше характерно за едни други времена. Да, ние ще се стремим да имаме спогодба да създаваме такива центрове, но точно под каква форма те ще се реализират, не мога да кажа. Зависи какво финансиране ще бъде отпуснато и това е най-основният въпрос. Нашето министество на културата има желание да е много активно в тази сфера, но всичко опира до финансирането. Иначе има културен обмен, разменят се посещения на състави, случват се изложби. Има центрове, които преподават български език, предимно в северна Гърция, но и на други места. Ние се стремим каквото можем да подпомагаме. Гръцката фондация за култура също се занимава с организирането на курсове по гръцки в България. Очевидно има интерес. За нас е приоритет да оказваме подкрепа за българските неделни училища тук, които преподават български език, история, география и литература за българските деца, които израстват в Гърция. А те не са малко.

Как им помагате?

 Има специална програма на Министерството на образованието, младежта и науката, по нея се отпускат средства на тези училища съобразно броя на учениците, които имат. Помагаме и по всички други начини, съвместно с Агенцията за българите в чужбина. Като посолство се опитваме винаги да сме в училищата на важни събития, поддържаме диалог и знаем какви проблеми имат, помагаме им да влязат във връзка със съответните институции в България.   

По време на посещението си в Атина президентът Росен Плевнелиев обяви, че правителството работи по нова стратегия за българите в чужбина. Можете ли да кажете какви ще са основните приоритети в тази стратегия?

 Самият проект е в процес на изработване. Той се движи между институциите, не е финализиран още. Не бих искала да го коментирам, защото не знам в какъв вид ще излезе окончателният вариант. Надявам се, че ще бъде възможно най-доброто, което може да се измисли за една толкова сложна диаспора, каквато България има в съвременната епоха. Тя включва различни видове български общности, с много различен произход, с различен социален статус, която в различните страни е различна. Надявам се тази концепция да дава необходимата гъвкавост и на посолствата, и на институциите да реагират съобразно специфичната ситуация в дадена страна. Да не е едно и също за всички без оглед на това къде и по какъв начин се е оформила съответната българска група.

Като говорим за Гърция, каква е спецификата на диаспората тук?

Първото, което я отличава е, че тя е една от най-големите в Европа. Поради нейната мобилност няма точни статистически данни, които да ни дават пълната картина. Неофициално ние смятаме, че българите в Гърция са не по-малко от 250 хиляди. Това е голяма група, образувана от хора, които са дошли тук, за да работят и да си изкарват прехраната. Част от тях мигрират и са сезонни работници. Официална регистрация имат не повече от 70 хиляди. Останалите са мобилни. Има много специфики от гледна точка на това с какво се занимават, в кои сфери са. Част от тях са трайно установени, създали са свои дружества, имат свои училища, за които и държавата отпуска финансиране. Нашата задача е да отчитаме и анализираме тази диаспора, за да видим в каква посока ще се развива и къде ще има нужда от съдействие. За мене най-важно е образованието и запазването на езика и културата на нашите хора, така че съобразно средствата и хората, с които разполагаме, ще работим в тази посока.

    На читателите на GRReporter посланик Емилия Кралева написа:
    България и Гърция са съседи от древността. Когато отношнията им се развиват така добре, както в момента, това е добре за целия регион, добре е за Европа и за света.Тук съм, за да допринасям това да се случва.
    С най-добри пожелания на мисията на GRReporter и лично на Мария Спасова!
    03/08/2012