Галерия

1

Емилия Кралева е новият посланик на България в Атина от месец май 2012. Тя е представител на модерното лице на българската дипломация, което се отличава с висок професионализъм и прагматично отношение към спецификата на междудържавните отношения. Завършила е история в Софийския университет “Свети Климент Охридски” и още по време на следването си специализира балканска история. 20 години работи в Министерството на външните работи, където се занимава с балканските отношения и с координирането на общата външна политика и политиката на сигурността на Европейския съюз. Освен в Атина е работила и в посолството ни в Лондон. В гръцката столица се връща след осемгодишно прекъсване и със спомените от Летните олимпийски игри през 2004. С посланик Емилия Кралева разговаря Мария Спасова.

Вашият мандат започва в един период на безоблачност в българо-гръцките отношения, от една страна и на голяма икономическа, политическа и социална криза, от друга. Кои са професионалните ви предизвикателства в следващите три години?

След доста години работа в областта на българо-гръцките отношения за мене е предизвикателство да се върна отново в Атина, вече като ръководител на мисията ни. Трябва да допринеса за тези токлова добри отношения да се изпълнят с още повече съдържание, което ще отговаря на съвременната епоха и ще помогне на двата народа да се сближат още повече, да разбират по-добре проблемите на другия и да могат да си помагат взаимно да ги преодолеят.
    Смятам, че е много важно да се подобрят директните връзки между двете администрации. И двете страни сме членки на Европейския съюз, имаме обща законодателна основа, на която да стъпим и можем много лесно да работим в тази посока, ако има общо разбиране какви възможности ни предоставя тя. Има винаги какво да се направи, да се насърчат много области. Първо и основно е да се допринесе за подобряването на икономическото сътрудничество, то е най-важното, номер едно.

Кои са приоритетните области за икономическо сътрудничество? Къде има най-голям потенциал за развитие?

Според мене има потенциал във всяка една област. Всичко се развива добре, но винаги може още по-добре. Разбира се, че трябва да се развиват икономическите връзки, двете страни имат безкрайно голям потенциал за развитие в областта на туризма. Гърция е традиционна туристическа страна, България също, макар и в друга сфера. Има възможности за комбиниране на това, което предлага едната и другата страна. Разбира се, че и ние имаме море и плажове, но това, което можем да предложим в един комбиниран пакет са планините. Не е само ски туризмът, има много неизползвани възможности - спа туризмът, селският туризъм, т.е. все неща, от които се интересува съвременният човек не само в Европа, но и в цял свят.

Защо тези възможности не са използвани досега от туристическите предприемачи и какви са инструментите на държавите да въздействат на върху една сфера като туризма, която е предимно частна?

Наистина всички очакваме пазарът да се самоорганизира, защото отдавна никой не вярва в намесата на държавата в икономиката. След кризата започна да се говори за тези възможности. Не смятам, че това е работа на държавата, но тя може да създава съответните условия и да поощрява частната инициатива в двете държави. Комбинирани туристически пакети съществуват и в момента, те например се предлагат на японския пазар. Но тази практика може още да се насърчи.

Гърция е един от най-големите инвеститори в България. Как икономическата криза влияе на тези инвестиции, в кои области те са най-успешни и в кои има потенциал за развитие?

Като щяло гръцките инвестиции в България са много успешни. Наскоро българският президент Росен Плевнелиев се срещна с различни кръгове водещи гръцки бизнесмени и инвеститори в България и отвсякъде отзивите бяха основно положителни. Става дума за отрасли като телекомуникациите, стоманодобивът, производството на алуминиеви изделия. Имаме много инвестиции и в българския туризъм, в хотелски вериги. Всяка една от тях има някакви проблеми, но предимно са успешни тези инвестиции. Гръцките банки все още са абсолютно успешин в България и за това допринася здравият финансов климат у нас, както и надзорът, който се осъществява от Българската народна банка. Въобще условията за правене на бизнес у нас са много добри. Гръцките бизнесмени много добре се вписват в средата в България, намират своята пътека и повечето наистина са много успешни.

По време на тези разговори обсъдихте ли бъдещи идеи за неизползвани възможности за сътрудничество?

Най-важният резултат беше решението да се проведе съвместно заседание на двата министерски съвета във възможно най-кратки срокове - до края на октомври или началото на ноември. Това съвместно заседание, за да е успешно, изисква много сериозна подготовка от страна на цялата българска и цялата гръцка администрация. На него ще се конкретизират много нови идеи и проекти.

След атентата в Бургас много актуално стана и сътрудничеството в областта на борбата с тероризма и организираната престъпност. Доколко успешно е то?

И до момента това е много успешна област на сътрудничество, атентатът в Бургас дори не е повод да я коментираме. Няма как подробности да бъдат публично обявявани, но в тази област се работи много активно. Каналът на комуникация е директен и има конкретни успехи в това отношение. Сътрудничеството е много тясно и няма и елемент на сянка. Казвам го с удоволетворение като посланик.

Каква е позицията на Гърция по отношение на включването на България в шенгенското пространство?