Галерия

1

Журналистът от в. „Вима” Зоис Цолис разказва за срещата си с представителя на Международния валутен фонд в Гърция Боб Траа, след публикацията във вестника за назначенията в държавния сектор, предизвикала буря от реакции.

«Уважаеми г-н Цолис. Прочетохме вашата статия за назначенията в държавния сектор със заглавие “Кои объркаха сметките на меморандума”, публикувана на 24 юни. Ръководителят на представителството на Международния валутен фонд в Атина Боб Траа би се радвал ако минете през неговия офис и обсъдим този въпрос и неговото отразяване».

В неделния репортаж бяха изнесени данни за назначенията, извършени в държавния сектор в периода 2010 - 2011 и за министрите от предишния кабинет, които въпреки ограниченията и положението в страната, бяха увеличили броя на своите служители.

С този e-mail, който получих във вторник, 26 юни, започна едно истинско приключение, показателно за ролята и властта, която упражнява Международния валутен фонд през последните две години в Гърция.

Приех поканата на холандския представител на Международния валутен фонд и в сряда, в 17:30 се озовах в сградата на Банката на Гърция, на улица „Америкис” № 3, където на 8-ия етаж се е настанил Международният валутен фонд.

След проверката на личните данни на входа, охраната на сградата съобщи в офиса за нашето пристигане. Гръцката секретарка на Траа слезе до партера, придружи ме до 8-ия етаж и отвори с електронен ключ вратата, зад която се намираше постоянното представителство на  Международния валутен фонд.

След като ме…предаде на гръцкия икономист в представителството, който беше изпратил e-mail-а, бях отведен в дъното на коридора, в зала за съвещания с една дълга маса в средата.

Представих им се, седнахме....

В центъра седеше холандецът, от двете му страни двамата му помощници и аз точно срещу него. До мен седеше гъркът, който участва като придружител в техническите мисии на Международния валутен фонд, готов да помогне.

«Къде намери документа?»  

Холандецът вътрешно кипеше, личеше си от цвета на лицето му. Прелистваше бумагите си, четеше превода на репортажа на английски и страниците от доклада, публикуван от в. „Вима”.

Сякаш се опитваше да се сдържи. Първото нещо, което успя да каже, беше:

- Къде намери този документ?

- Грешен въпрос, зададен на журналист, беше моят отговор. Подобен отговор би дал всеки журналист, който уважава себе си и околните.

- Този доклад е мой, кой ви го даде? – продължи дребният холандец.

Може би в този момент трябваше да си тръгна. Помислих си го, поколебах се, нещо не ме остави да го сторя, може би журналистическото любопитство за това, докъде може да стигне…

Холандецът, в ролята на следовател, продължи с настойчиви въпроси:

- Как извършихте проучването? Къде намерихте доклада? Къде намерихте данните за назначенията, станали през 2010?

Атмосферата ставаше все по-тежка. Преминах в контраатака:

- Но вие от 10 години идвате в Гърция и не сте разбрали какво става. Нито тогава, когато сте бил проверяващ, нито сега. От две години сте увеличили данъците, намалили сте заплати и пенсии, а разходите за заплати не намаляват…

Той ми хвърли леден поглед…

Беше ясно, че холандецът не искаше нито да вникне в репортажа, нито да признае публикуваните данни за бюджетите от 2009 до днес, разкриващи, че назначенията в държавния сектор не са спирали никога.

Сякаш не искаше дори да чуе, че с провала на провежданата в страната политика и с вълната от пенсионирания, последвала прибягването до Международния валутен фонд и меморандума, държавата плаща на повече хора от преди (или като наети служители, или като „изгонени” пенсионери).

Присъстващите гръцки помощници загубиха ума и дума от обрата на срещата. Аз продължих:

- В репортажа ни интересува общата картина. Защо се провали меморандумът, къде бе допусната грешка и защо плащаме без резултат?

Той ровеше в книжата и питаше:

- Защо споменавате имената на министрите, ние не сме говорили за нито един министър, те са наши сътрудници…

А когато отбелязах, че цифрите в доклада му показват конкретната вина, той избухна:

- Повече няма да говорим пред „Вима”. Мислехме, че сте официален вестник на ПАСОК. Имаме други вестници, които изнасят точно нашите данни.

- Пак сте сбъркали, отвърнах. – „Вима” е най-големият вестник в страната, и не е официоз на никоя партия.

Срещата приключи.

Изправихме се, не си подадохме ръка, нито аз, нито той. Все пак го попитах:

- Наистина, колко назначения са извършени през тези две години?

Той не искаше до отговори, само процеди: Във всеки случай на 70 000.