Галерия

1

В Гърция обаче недвижимото имущество заема по-голямата част от общото богатство на домакинствата. Това не се отнася за всички гърци, но все пак е валидно за повечето от тях. Сред най-богатите гърци (10 на сто от населението) недвижимото имущество съставя най-малката част от общото богатство. Колкото обаче се слиза към така наречената средна и по-слаба финансово прослойка, толкова се повишава процентът на участието на недвижимото имущество в общото богатство. Затова и големият спад в цените на имотите и повишението на данъците по време на кризата засегнаха най-вече средната класа и хората с ниски доходи.

За разлика от тях, най-богатите гърци черпят финансовата си сила най-вече от компаниите си и техните акции. Един богат грък с имущество в размер на 100 милиона долара може да притежава имот на стойност 2 милиона евро и да плаща високи данъци за него, но той все пак е само 2 на сто от общото му богатство. Дори ако загуби имота, той ще продължи да бъде богат. „Това е нещо, което се случва в целия свят”, отбелязва представител на отдел „Частно кредитиране” на Credit Suisse.

Като цяло, много богатите гледат на имотите като на „пасив”, тоест като на разходи, подобно на едно скъпо пътуване или купуването на яхта, а не като на „актив”, тоест инвестиция.

в едно средно гръцко домакинство, по-голямата част от имуществото е свързана с недвижимото имущество. В много случаи и за много гърци имотът е единственото имущество, с което разполагат. Следователно сривът в цените на имотите с 35 на сто и повишението на данъците, в съчетание с намалението на доходите и скока на безработицата предизвикаха фалита на хиляди домакинства в годините на кризата.

За един грък със средни доходи картината е: Чисто финансово богатство 111 405 долара (спрямо 96 646 долара през второто тримесечие на 2013), недвижимо имущество в размер на 83 907 долара, други инвестиции – 46 604 долара и задължения в размер на 19 106 долара. В сравнение с второто тримесечие на 2013 възниква значително увеличение на инвестициите в акции, облигации и други с около 11 000 долара, увеличение на недвижимото имущество с около 6 000 долара (което се дължи най-вече на оскъпяването на еврото) и едно малко увеличение на задълженията с 400 долара. В действителност е имало намаление на задълженията в евро.

Впечатлителен е и спадът на депозитите в гръцките банки – от 184м9 милиарда евро в края на 2009 до 128,1 милиарда евро през първото тримесечие на 2014. Също толкова впечатлително е и увеличението на депозитите на чуждестранни граждани и компании в гръцките банки дори и в годините на кризата. От 6,4 милиарда евро в края на 2009 депозитите на чужденци са надхвърлили 28 милиарда евро през първото тримесечие на 2014.

В същото време гръцки граждани и компании винаги са влагали част от капиталите си в чуждестранни облигации. През първото тримесечие на настоящата година собственост на гърци (граждани и компании) са били гръцки облигации на стойност 1,2 милиарда евро и чуждестранни облигации на стойност 6,9 милиарда евро. Тенденцията за закупуване на чуждестранни облигации бележи началото си през 2000 година, а кулминацията й е била през 2006, когато стойността им е стигнала до 25,8 милиарда евро. По онова време общата стойност на инвестициите в облигации е била 33,9 милиарда евро.

През второто тримесечие на 2013 инвестициите на гръцки граждани и компании във финансови продукти (депозити, облигации, акции и др.) са били до 342,1 милиарда евро. Година по-късно те са скочили до 424 милиарда евро. Повишението се дължи предимно на увеличението в стойностите на акциите. Заслужава да се отбележи, че през 2013 главният индекс на атинската фондова борса се покачи с 28 на сто.