Националната банка на Гърция (NBG) ще успее да събере нужните й капитали от частните инвеститори и ще остане гръцка собственост, ако позволят на старите акционери да вземат участие в рекапитализацията. Това е категоричното мнение на Георгиос Янакопулос, който е председател на Съюза на служителите в Националната банка на Гърция.
NBG има нужда от около 9,8 милиарда евро за рекапитализацията, за да продължи да функционира. Ако финансовата институция успее да набере около един милиард евро само от частни инвеститори или от повишение на акционерния капитал, банката ще остане частна собственост. Останалата част от капиталите ще дойдат от вече отделени средства от финансовата помощ за Гърция, според втория Меморандум за финансова помощ. Ако банката не успее да намери 10% от стойността на рекапитализацията от частни инвеститори, тя ще стане държавна собственост с главен акционер Гърция фонд за финансова стабилност. Той ще даде пълния размер на помощта и ще поеме контрола над NBG.
В средата на тази седмица служителите на банка реагираха много остро на съобщението на управителния съвет, че финансовата институция няма да може да събере нужните 10% от сумата за рекапитализация от частни инвеститори и направо смята да потърси помощ от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Това действие веднага би превърнало NBG от частна в държавна банка и всички стари акционери биха изгубили дела си в нея.
“Опитаха се да изключат старите акционери от процеса. Това ни накара да реагираме незабавно”, казва Янакопулос. “Става въпрос за 250 хиляди акционери, между които са организации, бизнесмени, домакинства, социално-осигурителните фондове и дори Църквата”, заяви той в телефонен разговор с GRReporter. Банковият служител поясни, че първоначалното решение на мениджмънта да не провежда повишение на акционерния капитал, а направо да оползотвори средствата отпуснати от Гръцкия фонд за финансова стабилност е скандализирал акционерите.
“Не може да отнемат правото на акционерите да се опитат да спасят банката от национализация. Предаването на NGB в ръцете на фонда без опит за повишаване на акционерния капитал от страна на старите акционери е предателство”, настоява Янакопулос. Той смята, че опитите бързо да се прокара пълната рекапитализация от помощните средства от Европа и Международния валутен фонд, противоречат на интересите на Гърция. “Акционерите трябва да сами да вземат решение дали ще участват в повишението на акционерния капитал или не”.
Държавните пенсионни и здравни фондове държат около 14% от акционерния капитал на Националната банка на Гърция. Църквата има 1,6% от акциите на институцията. Частните застрахователни компании в страната имат други 5%. Програмата за рекапитализация изключва участието на държавните социално-осигурителните фондове в повишението на акционерния капитал, което намалява възможностите за набиране на допълнителните средства, казват от съюза. Янакопулос поясни, че правителството има неоправдано избирателна политика как се третира социалните фондове в процесите на реформа в страната.
По време на намаляването на държавния дълг, публичните социални фондове бяха третирани като частни организации. Държавните облигации като част от външния дълг на страната, които бяха записани в балансите им, бяха окастрени с 53% от номиналната им стойност в рамките на PSI (Private Sector Involvement). Сега правителството ги причислява към държавните инвеститори и не позволява да вземат участие в свободното набиране частни капитали.
Правителството побърза да пусне официално изявление, в което се подчертава, че социално-осигурителните фондове са независими организации и имат право сами да решават дали да вземат участие рекапитализацията на банката. “Като правителство не можем да накараме, който и да е осигурителен фонд да предприеме или да не предприеме каквито и да действия. Това, което казваме е, че могат да вземат тези решения на базата на финансовите си наличности, с които разполагат и само ако са в полза на фонда и на осигурените в него”.
Георгиос Янакопулос намира позицията на държавното управление за уклончива и настоява, че интересът на страната, в частност и на осигурените в публичните социални фондове е NBG да запази лидерската си позиция между частните търговски банки в страната. Това няма да се получи, ако Гръцкият фонд за финансова стабилност поеме контрола над банката. Служителите се опасяват, че фондът ще раздроби финансовата институция и ще я продаде на парче на външни инвеститори. Това ще е и краят на NBG.
“Десетилетия наред Националната банка на Гърция е била инструмент за стимулиране на икономическия ръст и е подкрепяла реалния бизнес в страната. Сегашният план ще унищожи банката, ще обезцени активите й и ще занули инвестициите на старите й акционери”, настоява Янакопулос. Той призовава всички гърци, които имат възможност, да се включат в рекапитализацията на банката. Набирането на един милиард евро от частни инвеститори, ще осигури финансовата стабилност на институцията и ще предотврати нейното разпродаване, настояват служителите.
Докато от заетите в банките протестират, управителните съвети на NBG и Eurobank изпратиха уведомително писмо до централната Банка на Гърция. В него уведомяват, че двете банки най-вероятно няма да могат да съберат нужните им 10% частни капитали, което банковите служители изтълкуваха като загуба без бой от страна на мениджмънта. До края на месеца общите събрания на NBG и Eurobank трябва да вземат решение каква ще бъде формата на рекапитализацията. Те ще определят участието на съществуващите акционери в увеличението на капитала, както и броя на новите акции и новоиздадените конвертируеми облигации (Cocos). Междувременно председателят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос подчерта пред Народното събрание, че финансовата помощ е осигурила 50 милиарда евро за банковата рекапитализация и депозитите в страната са абсолютно гарантирани.