Най-често ми дават роли на доброто момче в историята, защото имам такова лице. Поне според кастинг директорите. Съществува този стереотип, че съдят хората по външния им вид, а това важи с пълна сила за моята работа. В един от последните филми, в които участвах тази година режисьорът ми даде роля с грабеж. По същество това си беше една сцена с доста насилие. В разговор точно с кастинг директора тя заяви, че ако зависеше от мен, нямаше да те избера за подобна роля. Независимо от това сцената беше много успешна.
Истината е, че с работа и упоритост идват и възможностите за по-интересни роли. В началото приемаш каквито и роли да ти се предложат, но в някой момент идва и възможността да избереш какво искаш да играеш или да опиташ нови роли, непознати за теб до момента. Бориш се за възможността, не ти я дават. Има много мои колеги, които избират един определен тип характер и остават верни само на него, но този път е по-лесният.
Правото да грешиш
Най-тежко за мен е когато чувам от своите хора, въпроси като „Кога ще си намериш една нормална работа?” Когато чуеш един подобен въпрос от най-близкия ти кръг, разбираш колко сам си всъщност. Подобни въпроси са неприятни, но когато си взел решение как в общи линии ще се развива животът ти, преставаш да обръщаш внимание на тези неща. На моите хора им харесва, че могат да дойдат и да ме гледат в театъра или ще ме видят по телевизията в епизод на сериал, в който участвам, но независимо от всичко актьорството не е работа според тях. Сигурно, защото отстрани изглежда лесно, но не е. Каквато и да е причината искам приятелите ми да ме подкрепят, когато бъркам. Когато съм очевидно прав, всички ме подкрепят, но когато бъркам приятелите трябва да са с мен. Човек има право да греши и това е резултат от факта, че ние самите знаем кое е най-добре за нас. Само с опита идва и знанието за някои неща. За да преминем през някои превратности на съдбата, имаме нужда от приятелите си. Просто правят процеса по-лесен.
Любовта
Любовта сама си намира място в живота ни. Когато дойде моментът в живота на човек да вземе едно решение, там излиза на яве кой си. Не съм изживял все още голямата си любов, защото не ми се даде възможност. Бях предаден. Борех се много за нея (едно момиче), докато един ден разбрах, че няма смисъл. Помолих съквартиранта ми, ако въобще някога ми мине през ума да потърся отново момичето, което ми разби сърцето, да стовари най-тежкия предмет на близо на главата ми. Той пое това бреме, но слава богу, не се наложи да го изпълни.
Принципно вярвам в голямата любов, но и да вярвам, и да не вярвам – все същата работа. Нищо особено не се е променило до момента. Аз и в късмета вярвам, ама и той нещо не ме спохожда! Никога не знаем, обаче какво ни е подготвило бъдещето.
Изводът ми от срещата с Теми бе, че дали вярваш или не няма значение. Важното е да действаш. Никога да не се отказваш и винаги да търсиш нови пътища. В края на краищата нещата винаги могат да бъдат по-зле, а ако искаме нещо различно, то от нас зависи.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
