Галерия

1

Недоволни от правителството се оказаха повечето представители на обществените организации, лидерите на които се срещнаха с премиерът Георгиос Папандреу дни преди началото на традиционния международен панаир в Солун. Данъчната политика, финансовата стабилност и промените в държавната администрация бяха основните теми, около които се въртяха обсъжданията на срещата на министър-председателят, министрите от неговия кабинет и представителите на работните и синдикални организации в страната.  

След края на срещата министрите от социалистическото правителство се изнизаха един по един от страничния ход на офиса на Папандреу без да дадат изявление пред медиите. „Гостите” на премиера от синдикалните и браншови организации обратно на събеседниците си изказаха впечатления от срещата, които могат да се обобщят в поговорката „Кучетата си лаят, а кервана си върви”.  

 „Картината на гръцката икономика е мрачна. Кризата се задълбочава и възможностите за смяна на курса и реформи в сферата на икономиката и финансите намаляват. Като цяло убеждение на всички е, че не може да продължава така”, заяви първи от срещата председателят на Централния съюз на гръцките камари Георгиос Касиматис. За разлика от други години, този път Касиматис бе особено строг към дейността на кабинета и настоя, че времето за губене е свършило. „За да се смени настоящия курс правителството, министрите и икономическите съветници трябва да разберат, че не може да продължава ритъма една стъпка напред и две назад”. Той дори не отрече възможността да се свикат предсрочни избори, ако Папандреу и компания не направят рязка смяна в начина на управление.

Касиматис определи промените в банковия сектор като положителни и заяви надеждите си да последват други подобни сделки. Въпреки това, подчерта, че в банковата система трябва да остане главно гръцка и да се избегне отдаването на големи дялове на чуждестранни инвеститори.

Димитрис Асимакопулос, председател на Съюза на занаятчиите и търговците в Гърция поиска от министър-председателя Георгиос Папандреу и финансовия министър Евангелос Венизелос да намалят Данък добавена стойност. Отговорът е бил твърдо „Не”. Асимакопулос пояснил на управляващите, че може страната да е избегнала спиране на плащанията към външните кредитори с договорката от 21 юли 2011, но реалната икономика в Гърция умира. Според него, ако не се стимулират инвестициите в малки и по-големи обеми в страната, сривът няма да бъде предотвратен. Той настоя, че е наложително да се намали данъчната тежест върху предприятия и потребителите и това да започне от намаляване на ДДС-то. „За правителството това е приключена тема и не смятат да правят промени в тази област”, поясни лаконично Асимакопулос за реакцията на премиера към представените искания.

Доста по-нападателен бре председателят на Гръцката търговска Камара Василис Коркидис, който определи правителствената политика като нападение срещу малкия и среден бизнес. „Знаем, че смъртта и данъците са неизбежни, но е нужно данъците да са причината за финансовата смърт на средните и малки предприятия и средната класа в Гърция”. По темата за преждевременни парламентарни избори, Коркидис заяви, че в момента пазарът не иска и няма нужда от ново държавно управление, а от спокойствие и стабилна и справедлива нормативна рамка, за да може отново да намери верния ритъм. Търговците също се възпротивяват на новите данъчни повишения, но техните искания също са намерили запушени правителствените уши. Премиерът е отговорил, че новото по-високо ДДС за туристическите и ресторантьорските услуги ще донесе в държавната хазна около 650 милиона евро, което прави оттеглянето на мярката невъзможна.

Туризмът се оказва единствената лястовичка на надежда тази година, която въпреки всичките неволи, протести и затруднения донесе около 12% повишение в туристическия поток в страната. Председателят на Съюза на туристическите предприятия Андреас Андреадис заяви, че на срещата с кабинета са били обсъдени един пакет от нормативни мерки и облекчения, които ще помогнат за засилването на чуждестранния туризъм в страната. Целта на правителството и бизнеса е туризмът да започне да допринася до 21%-22% от БВП на годишна база, вместо сегашните 16%-18% от БВП и освен това да осигурява едно на всеки четири работни места. За промените във финансовия сектор, Андреадис подчерта, че са необходими, за да може да се развият  дългосрочни проекти, които ще са решаващи за икономическия ръст на страната.