Галерия

1

Третият транш от финансовата помощ за Гърция от страните от еврозоната е отложен най-рано за януари 2011 година, вместо да бъде внесен в средата на декември тази година. Това съобщи от Брюксел австрийският финансов министър Йозев Прьол, който заяви, че Гърция не е изпълнила задълженията си по намаляване на дефицита според договорката със страните от еврозоната. Новината обяви първо BBC. По първоначална информация решението е взето късно вечерта на срещата на финансовите министри в Бурюксел и засяга сумата, която се изплаща от 16-те страни в европейския финансов съюз. Според Меморандума за финансова помощ за Гърция една трета от сумата се изплаща от Международния валутен фонд, а две трети идва от страните в еврозоната.

През декември Гърция очакваше да влязат девет милиарда евро според Меморандума, подписан през май месец 2010 година. Това е третият транш от финансовата помощ, който ще послужи за погасяването на оперативни разходи в бюджета, изплащането на пенсии и заплати на държавните служители. Според информация от гръцкото Министерство на финансите Международния валутен фонд ще изплати още през декември неговата част от помощта от три милиарда евро. Закъснението на парите от европейските страни се дължи на техническото време за обработване на данните от доклада на надзорната мисия, а не на друг вид проблеми. От пресцентъра на министерството подчертаха, че последните развития няма да създадат никакъв бюджетен дисбаланс в страната.

В същото време надзорната мисия на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Еврокомисията иска от гръцкото правителство гаранции, че целите за намаляване на бюджетния дефицит през 2011 година ще бъдат изпълнени. След преразглеждането на данните от 2009 година, гръцкото правителство се оказа, че е трябва да се справи с още 2,6 милиарда евро, които изстреляха дефицита от очакваните 8,1% от БВП на 9,8% от БВП. Според информацията в пресата, в преговорите с мисията финансовото министерство е дало предложение тази тежест да бъде разпределена в следващите две до три години, но тройката го отхвърлила.

На срещата на министрите на финансите в Брюксел стана ясно, че не може да се говори за забавяне на процеса на фискална консолидация. Напротив, Гърция трябва да предприеме допълнителни мерки, които да послужат като спасителен парашут, ако има забавяне в събирането на приходите например. Според първоначалната информация финансовият план за 2011 година предвижда мерки и икономически рестрикции на стойност 9,15 милиарда евро. Абсолютната сума от новите икономически мерки, която цели фискалната консолидация е с около четири милиарда евро по-голяма от целите за следващата година. Рязко и безмилостно съкращаване на разходите ще бъде финансовата възглавница (както я наричат в Гърция), която ще гарантира намаляването на бюджетния дефицит догодина от около 22 милиарда евро днес, до 17 милиарда евро в края на 2011.

Презастраховането се оказа необходимо, след като опитът от 2010 показа на практика, че независимо от добрата воля на правителството да си изпълни коректно задълженията по Меморандума за финансова помощ до края на октомври липсваха около два милиарда евро от несъбрани приходи от данъци. Рецесията и структурните проблеми в държавната администрация затрудниха допълнително задачата на управлението на Георгиос Папандреу.

От догодина финансовото министерство планира сериозен пакет от мерки, за да  намали прахосничеството в държавния сектор, който много икономисти посочват, че е основния виновник за финансовото състояние на Гърция днес. Първата стъпка, която правителството ще наложи е да намали заплатите на работещите в държавни предприятия или чрез налагане на таван върху добавките към заплатите, който няма да надминава 10% от основната заплата.  Също така се планира да се намали броя на държавните служители чрез програми за доброволно пенсиониране. Правителството се обвърза с обещанието, че няма да уволнява заетите в държавната администрация и публичните предприятия, а само ще ги премести в други институции. Един от най-големите проблеми остават разходите в здравеопазването, които  следващата година трябва да намалеят с 840 милиона евро. 

Още 1,5 милиарда евро ще се съкратят от разходите за лекарства субсидирани от държавата. В същото време трябва да се преразгледат бюджетите на компаниите за обществен транспорт, като в този сектор се очаква да се обяви и програмата за приватизация на част от тези дружества. Бюджетите на гръцките министерства ще бъдат окастрени с 15% от оперативните си разходи, а с прилагането на практика на закона за регионалното преразпределение Каликратис правителството планира да съкрати разходите на общините с 500 милиона евро. Програмата за държавни инвестиции също става жертва на финансовата консолидация като от там ще се съкратят най-малко 300 милиона евро.

В приходната част се очаква повишаване на средната ставка на ДДС от 11% до 13% и прехвърляне на някои стоки, които се считат за луксозни от 11% ДДС на 23% ДДС. Приходът от тази рокада ще достигне един милиард евро. От наказателни такси и глоби върху незаконните постройки и достроявания, които са често срещана практика в страната ще влезнат в държавната хазна поне 600 милиона евро. Един милиарда евро ще дойде от специалния данък върху особено печелившите предприятия с годишен оборот над пет милиона евро.