Програмата за стабилност и развитие на гръцкото правителство бе приета с внимание и скептицизъм на заседанието на министрите на финансите в Еврозоната ECOFIN. Председателят на EUROGROUP Жан-Клод Юнкер оценява плана като „добра първа стъпка” за консолидацията на публичните финанси, но е категоричен, че правителството на ПАСОК трябва да предприеме на допълнителни по-радикални мерки за справянето с икономическа криза на страната.
„Смятам, че гърците предприемат мерки в правилна посока, но не са напълно достатъчни за оздравяването на икономиката,” казва Юнкер. Общото мнение на европейските икономисти е, че настоящата три годишна Програма за стабилност и развитие е прекалено оптимистична. Залегналите в нея намаления на държавния дефицит за тази година с четири пункта и в следващите две с по още три пункта всяка година се смята за нереалистично. Финансовите министри в Еврозоната са единодушни, че Гърция трябва сама да реши икономическите си проблеми, без финансова намеса от другите членки на Европейския Съюза. Един от основните поддръжници на тази теза е германския министър на финансите Волфганг Шойбле, той подчертава: „Имаме ново правителство в Гърция, което трябва да се справи с трудната задача (възстановяване на икономическата стабилност в страната). Ние ще подкрепим страната в постигането на ефективни резултати, но това не означава, че Гърция ще бъде освободена от задълженията си да въведе необходимите мерки.”
Европейската комисия иска гаранции, че прогнозите за приходи от данъци и съкращаване на държавните разходи ще бъдат достигната. Съществуват много въпросителни около приходите, които правителството очаква да събере от мерките за борба с данъчните измами и оптимизиране на социално-осигурителните вноски, които според някои международни финансови анализатори са на практика са теоретични. Специалистите от HSBC твърдят, че Гърция има троен проблем: висок държавен дефицит, липса на конкурентоспособност на външните пазари и надеждност. В последния си доклад Deutsche Bank заявява, че евентуалният фалит на Гърция ще е по-голям от този на Русия (1998) и Аржентина (2001) взети заедно, ако държавното управление на страната не вземе по-решителни мерки.