Галерия

3

2

1

Гръцки банкови източници съобщават пред вестник Катимерини, че преговорите между правителството и частните кредитори за 50-процентовото опрощаване на гръцкия дълг ще приключат в рамките на идващата седмица. Лихвите върху новите облигации ще се движат между 4 и 5 на сто в зависимост от падежа на ценните книжа. Очаква се участието в програмата за PSI - Private Sector Involvement да е голямо. “Наблюдаваме рязко влошаване на международната икономическа обстановка, банките в Европа стават все по-нестабилни, а Гърция е най-уязвима. Ако преговорите за PSI не свършат бързо, имаопасност кредиторите да загубят не 50 на сто, а всичките пари, които са дали на Гърция”.
    Новината, че частните кредитори и гръцкото правителство са близо до споразумение бе потвърдена и от изпълнителния директор на BNP Paribas Бодуан Прот, който в интервю за радио BFM направи прогнозата, че това ще се случи буквално в следващите дни. “Бързото и успешно приключване на преговорите ще е едно от условията още в началото на 2012 да се стабилизира еврозоната”. BNP Paribas е един от членовете на Управителния комитет, който води преговорите с гръцкото правителство от името на кредиторите. В последните седмици на 2011 френската банка обяви, че се оттегля от гръцкия пазар поради невъзможността на Атина да се разплати с кредиторите си.
    Междувременно в статия за вестник Financial Times управителят на Централната банка на Кипър Атанасиос Орфанидис твърди, че с решението си от 26-27 октомври да въвлечат и частните кредитори в опрощаването на гръцкия дълг европейските лидери са нанесли голяма вреда на инвеститорското доверие в еврозоната и са причинили скока в spread-показателите на страните-членки. Орфанидис предлага да се анулира програмата PSI и вместо нея на Гърция да се отпусне нов, 30-годишен заем с ниска лихва, който би имал същия ефект върху обслужването на дълга, но би възстановил инвеститорското доверие.
    Целесъобразността и ефективността на PSI очевидно е топ темата сред финансовите среди в света, защото по нея в интервю за телевизия CNBC говори и главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Блансар. “Трябва да стане още по-голямо орязване на гръцкия дълг, за да може страната да поеме въздух. Разбира се, тя ще трябва да предприеме още по-големи ограничения и да намали заплатите”. Така вече и официално Фондът призна необходимостта от още по-голямо опрощаване на гръцкия дълг.
    И според източници на немското списание Шпигел Международният валутен фонд смята, че програмата за финансова стабилизация на Гърция не е достатъчна и страната не е предприела необходимите мерки, така че да избегне фалита и да постигне целите, договорени с кредиторите. Според експертите на Фонда за Гърция има две решения - или да се предприемат нови мерки за финансова стабилизация, или страните от еврозоната да гласуват нов, трети спасителен пакет. Като се позовава на документ на МВФ списанието твърди, че “Гърция трябва да предприеме по-енергични мерки за оздравяване на обществените си финанси. В противен случай частните й крадитори ще откажат да участват в орязване на дълга по-голямо от 50 на сто”. Според Шпигел в същия документ се говори за необосновано закъсняване в приватизационните планове на Гърция и в непростима невъзможност да се събират данъци.
    Опасността за нова, трета поред програма PSI (първата беше за 21 на сто, а сегашната втора е за 50 на сто орязване на дълга) е съвсем реална според германското министерство на финансите, което обаче предлага тя да не е доброволна, а задължителна до ри и да предизвика кредитно събитие и да се задействат застраховките срещу фалит CDS. Това твърди Клеменс Фуест, съветник на германския финансов министър Волфганг Шойбле, според когото 50-процентовотоорязване на гръцкия дълг не е достатъчно, за да гарантира обслужването на останалите 50 процента.