снимка www.feta-vogiatzis.gr
„Бяло саламурено сирене” от Тасмания, от Уисконсин, от Обединените Арабски Емирства. Тук не става въпрос за анекдот, а за продукти, които наводняват рафтовете в супермаркетите на големите пазари като Австралия и САЩ, нанасяйки сериозна вреда на гръцкия износ. Не може да се пресметнат изгубените печалби за гръцкия бизнес. Показателно е, че 90% от потреблението на бяло саламурено сирене в САЩ се покрива от произведени там продукти. Проблемът е, че гарантирането му като продукт със защитено наименование на произход важи само в рамките на ЕС. В трети страни всеки може да продава бяло саламурено сирене, кръщавайки го с това име, независимо от мястото на произхода му.
Подобно е положението в Австралия според свидетелства както на търговските представители в гръцкото посолство, така и на гръцки фирми, които изнасят продуктите си там. В последния доклад на гръцкото Бюро за икономически и търговски дейности в Сидни в големите търговски вериги се продават повече от 10 продукта с наименованието „бяло саламурено сирене”, които се произвеждат главно в Австралия, или се внасят от Обединените арабски емирства и Дания.
Един преглед на уеб страницата на South Cape Fine Foods, една от двете най-големите австралийски компании на пазара на млечни произведения, е много показателен: фирмата притежава 14 продукта с наименованието на бялото саламурено сирене „фета” - между тях «Fetta Persian» и «Fetta Tasmanian» и в повечето от случаите става въпрос за продукти, които се произвеждат от краве мляко, с добавки като чесън и домати. Тоест, малко напомнят за истинско сирене. Макар че гръцките служби в Сидни да са потърсили начин да се справят с проблема и са се обърнали към специализирани юридически кантори, отговорът, който получават е че въпросът е сложен и силните икономически лобита на Австралия ще реагират остро.
Единствената възможност за гарантиране, поне за момента, на гръцките фирми, които изнасят сирене в Австралия, е гарантиране на търговските наименования. Гръцкият износ на сирене „фета” през 2011 е на стойност 5 538 079 евро, а през първите шест месеца на 2012- 3 428 586 евро. На австралийския пазар работят някои от най-известните гръцки компании като Додони, Ипирос, Колиос.
Положението в САЩ не е по-добро, макар че се увеличава износът на сирене „фета” в тази посока. Най-големи продажби на този продукт на американския пазар има фирма Athenos, дъщерна фирма на Kraft Foods със седалище в Уисконсин. Не са малко и фирмите на американци от гръцки произход, които произвеждат и продават „фета” –като Krinos и Fantis Foods. Вносът на бяло саламурено сирене в САЩ е на стойност 30 милиона евро през първото шестмесечие на 2012, а количеството е 3,877 милиона килограма. От данните се вижда че сиренето, което се внася в САЩ е главно от България (1,168 милиона кг), следват Гърция, Испания и Италия.
Перспективите за гарантиране на гръцкото сирене в САЩ са още по-далечни отколкото в Австралия. Сиренето се включва в категорията на наподобяващите продукти в САЩ, тоест продукти, които не се идентифицират с конкретен географски произход. Както информират от Бюрото за икономически и търговски дейности в Ню Йорк от март 2012 американският съюз на производителите на млечни продукти участва в международната инициатива Consortium for Common Food Names, която е насочена против защитата на храните чрез режима на защитено наименование на произход.
Отрицателна последица от господството на неавтентични продукти на чужди пазари не е само, че гръцките фирми губят дял от оборота.Производството на тези продукти при различни условия и от различни суровини (например, употребата на краве мляко, а не на смес от козе и овче при производството на бяло саламурено сирене) може да даде грешно впечатление, дори и отрицателно, за това какво наистина е сиренето „фета”. Подобни проблеми има и при други продукти- например при маслините, които се произвеждат в Калифорния в САЩ и се наричат „маслини Каламон” и това е позволено от американското законодателство. Около маслините се е създало и много силно лоби, което оказва натиск за намаляването на вноса на маслини и зехтин.