Галерия

1

За 30 години гръцкият държавен апарат се e увеличил 10 пъти. Тежките бюрократични процедури и тромавата държавна система са в основата на проблема наречен “черна дупка в бюджета”, както и главна спънка за създаването на здрав частен сектор. Въпреки реформите и опитите да се намали бюрокрацията, гръцката публична система се управлява от 15 министерства, 149 главни дирекции, 486 служби и 3 720 отдела. Бюрокрацията в Гърция струва 14 милиарда евро на гражданите или 6,8% от БВП. Данните бяха изложени от Панайотис Каркацулис, който е експертен съветник към Световната банка и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, специалист в областта на реформата в държавната администрация и усъвършенстване на  управлението.

Панайотис Каркацулис даде основните характеристики на гръцката публична система на форума Thought4action, който бе организиран по инициатива на бившата депутатка от ПАСОК по времето на Георгиос Папандреу – икономистката Елена Панарити. Тя специализира в областта на развиващите се страни и през 2009 решава да се върне в страната, за да даде своя принос към възстановяването на Гърция след първия трус на кризата. Развитието на икономическата обстановка и начинът, по който тя се управлява я разочароват и след изборите през 2012 депутатската й кариера остава в миналото. Според нея кредиторите са дали погрешното лекарство на Гърция, което е довело и до провал на първата оздравителна програма.

“В Гърция има голями сили на бездействие и липса на мотивация”, отбелязва Панарити. Тя е категорична, че гръцката икономика е изградена много бързо и върху неустойчиви основи. Затова още при първия трус на световната икономика, проблемите в Гърция са излезли на бял свят.

Според нея средиземноморската страна има някои решаващи предимства. Едно от тях е, че е малка държава. Реформи и промяна икономическата политика се провежда много по-лесно в по-малките страни, отколкото в по-големите, казва Панарити. Гражданите в нея са с добро ниво на образование и страната притежава ресурси, които могат да дадат основа на възстановяването на първичното производство. Всичко това са предпоставки, които правят промяната възможна.

Порблемът е, че реформите, които трябва да се въведат сериозно закъсняват. Реформите са толкова трудно приложими, защото има широк кръг от интереси, които ще бъдат нарушени, ако се активизира пълната либерализация на различните сектори. Това е мнението на Кристофор Пасаридис, който е професор по икономика и политически науки и носител на Нобелова награда в сферата на икономиката за 2010.

Той е категоричен, че кризата в Гърция е структурна. Страната е навлязла в новата епоха на глобализация с много ниска конкурентоспособност. В икономиката й надделява протекционизма и се характеризира с ниска производителност. “Държава, която не е конкурентна ще изпадне в криза в новия глобализиран пазар, което се случи и на Гърция”. Големият външен дълг според него е последствие от погрешно водената политика в публичния сектор, а не причина за създалата се ситуация.

Пасаридис смята, че производството трябва да бъде в ръцете на частния сектор. Държавата трябва да се освободи от управлението на повечето ключови предприятия и да упражнява контролна роля главно върху спазването на законността. Ако има сектори или производства, които са от изключителна национална важност, нека да останат в публичния сектор, но да се управляват на пазарен принцип.

За да успеят реформите в страната, държавата трябва да се погрижи за домакинствата с най-ниски доходи. Освен осигуряване на политическите права, правителството трябва установи адекватна социална политика, която да предпазва от пълен срив рисковите обществени група. “Трябва да се защити социалното достойнство на най-слабите”, настоява Нобеловият лауреат, защото според него в противен случай реформите няма да имат очаквания резултат.

Той смята, че трябва да се въведат по-гъвкавите трудово-правни взаимоотношения, които ще подпомогнат заетостта, но заплащането на извънредния труд трябва да се свързва с Колективните трудови договори и с продуктивността на производството, а не със силата на съответния синдикален орган.

Кристофор Пасаридис казва, че ролята на надзорната тройка е както на всеки друг кредитор. Те (страните от Европа и Международния валутен фонд) искат да е сигурни, че средства, които вливат във възстановяването на страната ще дадат резултат и че ще си възвърнат дадените на заеми. Надзорниците настояват за структурни реформи, защото в управлението на страната се крие проблема на вътрешната икономика. Ако местното управление не може да се справи с тяхното прилагане, трябва да се приложат алтернативни мерки, които в много случаи са много по-тежки от първоначално заложените реформи.

“Тези, които не искат реформите в най-голяма степен са държавните чиновници, защото са тези, които има най-много да губят от промяна на системата”, казва Пасаридис. Освен това, друг сериозен проблем създава и частният сектор, който не налага сериозен натиск за реформиране на държавната администрация. Причина за тази апатия към реформиране, коментират специалистите е, че частният сектор е тясно свързан и дори зависим от държавата, което е още една спънка по пътя на оздравяване.