Галерия

1

Повтарям, това решение носи в себе си и положителни, и отрицателни последици. Положителните са, че тези средства ще облекчат ефекта на програмата за финансово оздравяване. Отрицателните са, че правиш по-бедни бъдещите генерации. Сега Кипър трябва да направи политически избор, който да установи баланс между двете.

До момента кипърската икономика се базираше на банкови услуги и туризма. Как виждате да се развие кипърският икономически модел след като настъпят промените?

Не си представяйте, че банковите услуги ще играят по-малка роля в кипърската икономика, отколкото до момента. Можем да кажем, че островната икономика ще има по-ниско развитие, но моделът ще продължи да функционира. Може обемите да са по-малки, но нищо драматично няма да се случи.

Въпреки това целият шум около кипърския финансов проблем няма как да не създаде негативни последици за страната и дори за еврозоната. Кой според Вас е най-лошият сценарий?

Най-лошият сценарий е зад нас. Решението да се сложи поголовна такса над депозитите под и над 100 хиляди евро бе най-лошият възможен сценарии, който можеше да се въведе за Кипър. Оттук нататък всичко е по-добро. Според мен голямото сътресение е избегнато, ако резервният вариант на Анастасиадис бъде гласуван в парламента и бъде приет от еврогрупата. Моите предвиждания са, че планът ще бъде приет от депутатите и ще бъде приветстван от финансовите министри от еврозоната.

Ще съберат ли по този начин 5,8 милиарда евро?

Освен реформирането на банките, ще има такса върху депозитие, която обаче няма да е поголовна. Ще е само върху някои вложения и то тези над 100 хиляди евро. Ще се използват и средствата от социално-осигурителните фондове. Смятам, че ще могат да съберат нужните средства.

Гърция имаше нужда от финансова помощ, защото дефицитът беше изключително висок и не можеше да обслужва вече външните си задължения. В Кипър макроикономическите показатели са значително по-добри. Защо опряха и там до търсенето на финансова помощ от Европа и Международния валутен фонд?

Проблемът започна от “доброволното” намаление на номиналната стойност на гръцките държавни облигации. Това засегна кипърските банки и наруши баланса на местната икономика.

Нуждата да се рекапитализират кипърските банки щеше да повиши изключително външния дълг и да изкара Кипър от кредитирането от капиталовите пазари. Това щеше да наложи страната да вземе голяма сума, за да покрие нуждите за рекапитализиране на банките и да погаси облигационните заеми, които имат падеж в този период. Това доведе до необходимостта Кипър да заеме финансова помощ от Европа, въпреки че има сравнително по-добри макроикономически показатели.

Не може да се сравнява състоянието на Гърция с това на Кипър. Гръцкият случай наистина е прецедент от страна на обема и сериозността на ситуацията. Повтарям се, но е важно да разберем, че ако план Б, както го наричат беше приет миналата седмица, кризата щеше да бъде преодоляна с по-голяма лекота и по-решителна динамика.

Смятате ли, че стадият “окастряне на всички депозити” беше само политическа ход, а не реално решение на затрудненията на кипърската икономика?

Смятам, че да. Независимо от политическата страна и интересите, които са застъпени намирам, че и Кипър изигра своята роля в процеса. Държавното управление можеше да въведе една ограничена програма за фискална консолидация, както правят всички страни в подобна ситуация, за да смекчи отрицателния ефект, но това не стана на време.