Галерия

1

След като кипърското управление единодушно отхвърли предложението на Европа да наложи такса върху банковите депозити, за да спаси финансовата система на страната, сега обсъжда алтернативен план за спасение на местната икономика.

Първите данни сочат, че правителството ще принесе в жертва една от най-големите си банки Laiki Bank, за да спести два милиарда евро. Ще хвърли в борбата и активите на социално-осигурителните фондове на острова. Те имат около 2,8 милиарда евро резерв и ще наложи значително по-ниска такса върху някои от депозитите (1%-2%), отколкото беше посечено в първоначалния план, за да събере 5,8 милиарда евро. Срещу тази сума Кипър ще получи допълнителна финансова помощ от 10 милиарда евро от Европа и Международния валутен фонд, а Европейската централна банка няма да спре ликвидността към тези кипърски банки, които ще оцелеят след реформата.

Икономическият специалист и преподавател в Атинския университет Панайотис Петракис направи специално за читателите на GRReporter анализ на последните събития около кипърската финансова криза и даде своята прогноза за бъдещите развития.

Какво е мнението Ви за план "Б" на кипърското правителство?

Новата форма на програмата за финансова помощ на кипърското правителство е много по-удовлетворителна, отколкото планът съгласуван по време на заседанието на еврогрупата. Новият план може да съдържа някои определено тежки решения като реформирането на Laiki Bank, но все пак е практически по-приемлив. Разбира се, не трябва да забравяме, че все още не е ясно точно върху кой сценарий ще се спре правителството – банката може да се продаде или да се раздели на “добра” и “лоша”. Друг вариант е да се раздели и да се продаде със здравата част от активите и пасивите на финансовата институция. Какъвто и да е методът на реформиране, най-важното остава, че правителството цели да намали тежестта, за да се компенсира окастрянето на депозитите.

С други думи кипърците постигнаха целта си и не засягат сериозно депозитите на големите вложители. Доколко всичко това е правилно е съвсем друг въпрос. Важното е, че постигнаха до известна степен първоначалните си намерения. Тежестта на програмата ще е по-малка за кипърската икономика и в момента картината е по-добра първоначалнота.

Най-сериозната критика, която мога да отправя е, че това решение можеше да се вземе още преди седмица. Моят въпрос е “Ако съществуваше друго решение, защо не го намериха на заседанието на финансовите министри, преди този понеделник?”. Според мен това се дължи на една управленска слабост, на която стана жертва финансовата система на страната. Както и да го погледнем, сега може да се намери ново по-добро решение, но вредата вече е нанесена.

Банките в Кипър ще бъдат затворени повече от седмица. Какви ще са последствията върху местната икономика от този факт?

Това е безобразие за функционирането на пазара и за икономическата система като цяло. След като отворят банките със сигурност очакваме изнасяне на капитали на север. Това няма да засегне само Кипър, но и Гърция и цялата европейска периферия. Капиталите ще се насочат към по-сигурни пазари.

Въпреки това, не си представяйте, че това ще бъде някакво масово движение на капитала, нито ще има драматична промяна в ситуацията. Ще има щети, но няма да са трагични. Настоявам обаче, че ако решението беше взето още в самото начало, проблемите днес щяха да са много по-малки. Явно в Кипър трябваше да преминат през различни емоционални и рационални стадии на узряване, за да достигнат до едно по-премерено решение.

До каква степен развитията в Кипър ще се отразят на гръцката икономика?

Икономическите връзки между Кипър и Гърция са доста тесни, но не толкова важни, ако се вземе предвид обема на участие на кипърския бизнес в общия обем на гръцката икономика. Това, което виждаме в момента ще има някакви негативни отражения, но ще има и положително влияние. Част от капиталите в Кипър ще се прехвърлят в Гърция, защото не трябва да забравяме, че гръцката финансова система е подсигурена с помощен механизъм. Гръцките банки са се рекапитализирали. В крайна сметка има негативен ефект, който обаче не е кой знае колко голям.

В новия план на кипърското правителство за набиране на 5,8 милиарда евро са включени и капиталите акумулирани в социално-осигурителните фондове на островната страна. Не съществува ли опасност хората да загубят пенсиите и осигуровките си?

Ние от европейския юг сме свикнали да ни се губят спестяванията. (смее се)

Ако трябва да сме сериозни мога да кажа, че използването на социално-осигурителните фондове е избор между настоящето и бъдещето. Когато правителството избира да използва активите натрупани в социално-осигурителните фондове, то избира да възстанови до известна степен баланса сега за сметка на бъдещите поколения. На политиците често им се налага да избират между настоящето и бъдещето. Трябва да има една балансирана формула, която няма да ощети твърде много една от двете страни. В Гърция например настоящето и бъдещето по отношение на фондовете загуби много. Кипър може да достигне баланс и да се избегне гръцката ситуация.

В световната икономическа история социално-осигурителните фондове са често използвани, за да поемат подобни финансови удари. Според мен няма сериозна опасност за пенсиите и осигуровките, ако се приложи един премерен модел.

Значи не смятате, че има отрицателен ефект от използването на средствата от социално-осигурителните фондове?