Галерия

2

1

С напредването на годините държавните пенсии ще намаляват. Дори да плащаме осигуровките си редовно и отговорно в бъдеще най-вероятно няма да можем да получаваме очакваната пенсия. Тенденцията показва, че държавните бюджети не могат да издържат поддържането на високите пенсии, което заплашва качеството на живот в третата възраст. В някои държави проблемите са вече осезателни. В други тепърва започват да се усещат.

“Ако в началото на образуването на социалното осигуряване хората излизаха в пенсия на 65 години и умираха на 67 години, сега средната продължителност за Европа достига около 86 години. Това променя пазара на пенсионното осигуряване”, заяви на Insurance Money Conference 2013 изпълнителният директор на Асоциацията на гръцките застрахователни дружества Маргарита Андонаки.

Отговор на идващите предизвикателства за новите поколения, които в момента са в работна възраст е спестяването. За разлика от нашите родители, трябва да спестяваме не само ако искаме да си купим жилище, а и ако искаме да живеем нормално на старини без сериозни лишения. Възможностите за дългосрочно натрупване на сума, която ще бъде спасителният ни пояс, когато дойде време за пенсия е решение на проблема. “След като живеем повече, трябва да спестяваме повече, докато дойде време за пенсия”, синтезира посланието си Андонаки.

Засега застрахователният пазар в Гърция има малък дял във БВП - само 2,5%, има оборот от 4,3 милиарда евро и управлява 10 милиарда евро капитали. От него много малък дял заема частното пенсионно осигуряване.

Председателят на Асоциацията на застрахователните дружества и изпълнителен директор на Eurolife ERB Александрос Саригеоргиу вижда големи възможности за бъдещето на застрахователния пазар. Според него с правилна стратегия за развитие, застрахователните дружества ще могат не само да попълнят празнините на държавното социално осигуряване, но и да повишат оборота си на 10 милиарда евро на година до 2020. Развитието на бизнеса ще даде възможност на компаниите да увеличат, управляваните от тях капитали на 22 милиарда евро и да играят по-сериозна роля на капиталовите пазари. Ще се отворят 10 хиляди работни места, а цените на частните осигуровки ще достигнат около 1000 евро на година, което ще продължи да бъде под средната стойност за Европа.

“Страната се намира в една дълбока криза, която представлява възможност за промяна, включително за пазара на пенсионното осигуряване”, заяви председателят на International life AEAZ Милтиадис Некатариос.

Основната причина, поради която гражданите не са ползвали възможностите на частните осигурителни фондове е много добрите услуги на държавното осигуряване в Гърция, което е било над задоволително ниво. Със задълбочаването на кризата това се промени, а с влошаването на социалната политика идват нови възможности за реализация на частните осигурителни дружества, казва Нектариос, който също така е и преподавател в Университета в Пирея.

Днешните пенсионери в Гърция са около 2,9 милиона души. Общо хората в работоспособна възраст са около пет милиона, от които 1,3 милиона в момента са безработни. Въпреки че според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Гърция е на трето място между европейските страни по размер на социално-осигурителните вноски, публично-осигурителните фондове не могат да смогнат на натиска на кризата. Милтиадис Некатариос определи три основни групи, които са сериозно заинтересовани от реформите в пенсионното осигуряване.

Доскоро, вече пенсионираните граждани получаваха около 75% от спестявани в държавните пенсионни каси по време на работния стаж. Те са първите, които усетиха пряко натиска на кризата с намалението на пенсиите. Другите заинтересувани от развитието на пенсионния пазар са групата Baby boomers или хората родени след края на Втората световна война. Те сега влизат в пенсионна възраст и ще получават малко над 50% от отделяните през годините средства, поради създалата се криза. Третата голяма група, които пряко са заинтересувани от развитието на пенсионния пазара са хората под 55 години. Тези, които все още работят и имат възможност да инвестират допълнително за третата си възраст.

Освен държавното осигуряване в помощ трябва да се включат другите два стълба на социалното осигуряване, които в Гърция все още не са добре развити – професионалната осигуровка по браншове и предприятия и частната лична осигуровка.

“За да разберем каква роля може да играят частните пенсионни програми, първо трябва да видим какво може да осигури държавата”, подчерта специалистът.

Милтиадиос Нектариос представи данни, според които през 2010 в Гърция пенсионерите са получавали около 59% от вноските си обратно във вид на пенсии след края на работния си стаж. Този процент се очаква да падне на 50% до 2060. За сравнение в България възвращаемостта на пенсионните вноски на гражданите през 2010 са само 39%, а през 2060 година този дял ще падне на 37%.

Съотношението между плащани осигуровки и полагаема пенсия зависи от финансовите възможности на държавата, в която се осигурявате. Колкото по-нестабилни са финансовите показатели в дългосрочен план, толкова по-голяма е възможността в края на живота си да получите пенсия, която няма да може да покрива нуждите ви.